Илиада [bg]

Царят дори да потисне в момента гнева си опасен,
злобата дълго спотайва, догдето във мъст я превърне
в свойте гърди. Разсъди и кажи ми дали ще ме пазиш!“
А бързоногият син на Пелея така му отвърна:
„Смело кажи ни ти волята божия, както я знаеш. [85]
Аз се заклевам пред теб в Аполона, любимец на Зевса —
него ти винаги молиш, кога на данайци предричаш.
Никой, догдето съм жив и с очите си гледам земята,
никога тука при кухите кораби няма да вдигне
тежка ръка върху тебе, дори да е сам Агамемнон, [90]
който сега се гордее, че бил от ахейци най-мощен.“
И насърчи се тогава пророкът почитан и каза:
„Бог Аполон не за жертва или хекатомба е гневен,
ала за жреца, когото обиди Атрид Агамемнон:
щерката той му не върна и скъпия откуп отвергна. [95]
Феб затова ни изпрати бедите и още ще праща.
Няма позорния мор от данайци да вдигне, догдето
ний не дадем светлооката дева на нейния татко
даром, без откуп, и щом хекатомба не пратим във Хриза,
за да събудим на Феб милостта със молитва смирена.“ [100]
Тъй каза Калхас пророкът и седна. Сред тях се изправи
широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,
злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
искри в очите му святкаха, както от огън разпален.
Първо погледна свирепо към Калхас и после продума: [105]
„Никога нищо добро ми не каза, пророче на злото!
Винаги радост изпитваш злини и печал да прокобваш,
никога дума добра ни предрече до днес, ни изпълни.
Ето сега пред данайците ти пророкуваш злокобно,
че Аполон далнострелец неволи на всички ни праща [110]
заради скъпите откупи за дъщерята на Хриза,
дето ги върнах обратно, понеже я силно желая
и предпочитам пред мойта законна жена Клитемнестра,
тъй като в нищо не пада по-долу момата от нея:
нито по стройност и хубост, нито по разум и сръчност. [115]
Все пак приемам сега да я върна за общото благо.
Искам войската да бъде спасена, а не да загине.
Друга прилична награда за мен пригответе веднага,
за да не бъда без дар сред данайци — това е нередно.
Виждате всички, че мойта награда ще бъде отнета.“ [120]
А пък Ахил, бързоног и божествен, така отговори:
„Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!
Как ще получиш награда от силните духом ахейци?
Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:
плячката от градове разорени нали поделихме? [125]
Не подобава войските отново делитба да правят.
Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци
тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само
Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.“
Властният цар Агамемнон с такива слова му отвърна: [130]
„Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър,
ти не хитрувай, защото не ще ме предумаш с измама.
Или желаеш сега да запазиш ти твойта награда,
пък ме съветваш да върна аз мойта, без дар да остана?
Нека ахейци намерят достойна награда за мене, [135]
но равностойна да бъде, та мойта душа да зарадват.
Ако ли те не приготвят награда, аз сам ще отида
твойта да взема, на цар Одисея или на Аякса.
Люто ще бъде сърдит, при когото реша да отида.
Но да обмислим това по-подробно, ще можем и после. [140]
Нека в морето свещено да спуснем големия кораб,
нека гребци да сберем, хекатомба богата да сложим,
руменоликата щерка на Хриза да влезе във него.
Някой ахеец, разумен в съвети, водач нека стане:
Идоменей, Одисей богоравен, Аякс исполински [145]
или пък сам ти, Ахиле, най-страшен от всички герои,
за да смили Аполона, когато му жертва откара.“
Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна:
„Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!
Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи [150]
в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски?
Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци,
с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни.
Никога те не са грабили мои коне или крави,
никога те в плодородна и воинокърмилница Фтия [155]
жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно
низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.5
Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая
в мъст над троянци. Това не зачиташ, не смяташ за нищо, [160]
даже заплашваш ме ти, че ще вземеш и мойта награда,
с подвизи трудни заслужена и от ахейци дарена.
Никога нямам награда, на твоята равна, когато
сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.
Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят [165]
моите силни ръце, но делба ли на плячката почне,

5

Родопите и Средиземно море.