Илиада [bg]

повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден
дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.
Аз ще замина за Фтия, защото е много по-редно
с витите кораби в къщи да ида; и вече не искам [170]
тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатство.“
Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:
„Бягай веднага оттука, щом твойто сърце те подтиква!
Аз те не моля за мен да останеш. И други си имам:
те ще ме тачат достойно, а най-вече Зевс промислител. [175]
Между царете, родени от Зевс, тебе най-много мразя,
тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки.
Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен.
Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари,
над мирмидонци царувай! За тебе аз няма да жаля, [180]
нито гневът ти ме стряска. Но ето сега те заплашвам:
щом като Феб Аполон Хризеида отнема от мене,
аз ще я пратя със черния кораб и с мои другари,
а Бризеида прекрасна, наградата твоя, ще взема,
лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш [185]
колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее
равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.“
Рече така Агамемнон, а мъка обхвана Ахила.
Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:
трябва ли меча си остър от ножница той да извади, [190]
другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,
или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне.
Докато всичко претегляше още във своите мисли,
меча си вече издърпващ, яви се Атина от облак.
Бе я изпратила тук белоръката Хера богиня,6 [195]
пазеща двамата с обич сърдечна и грижа еднаква.
Спря зад Ахила Атина, докосна косите му руси,
видима само за него, за другите беше незрима.
Трепна Ахил, изведнъж се обърна и редом съгледа
права Атина Палада — блестяха очите й страшно. [200]
Той заговори към нея и думи крилати й каза:
„Дъще на егидодържеца Зевса, защо ми пристигна?
Искаш да видиш сама наглостта на Атрид Агамемнон?
Но ще ти кажа сега и това ще се сбъдне най-точно:
скоро със своята дързост живота си той ще погуби.“ [205]
А совоока богиня Атина така му отвърна:
„Аз от небето се спуснах7 да спра яростта ти безмерна,
стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера,
пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.
Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча! [210]
Само със думи обидни нападай го, колкото искаш!
Но ще ти кажа сега и това ще се случи по-късно:
триж по-блестящи награди ти сам ще получиш след време
заради тази обида. Но чуй ни и днес се въздържай!“
А бързоногият син на Пелея й в отговор рече: [215]
„Трябва, богиньо, и тебе, и Хера сега да послушам
въпреки моята ярост: това по-полезно ще бъде.
Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.“
Стисна той с тежка десница красивата сребърна дръжка,
мигом големия меч във голямата ножница върна, [220]
кротко послуша Атина, а тя на Олимп си отиде
сред боговете в двореца на егидоносеца Зевса.
Думи обидни веднага Ахил богоравен отправи
към Агамемнон Атреев, не сдържайки никак гнева си:
„Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута! [225]
Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка,
ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци.
Гибел жестока на тебе се струва такава постъпка!
Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци
дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе. [230]
Цар тунеядец, страхливец! Ти хора нищожни владееш!
Иначе, сине Атреев, за сетен път днес би обиждал.
Но се заричам и клетва велика сега произнасям,
в този се жезъл кълна, който никога няма да пусне
клони и листи, веднъж в планината отсечен от ствола, [235]
нито ще цъфне отново, щом брадва от него е свлекла
листи, кора и върхари, а днес го държат във десници
съдници, рожби ахейски, блюстци на закона на Зевса.
Тази е моята клетва велика, която аз давам.
Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила, [240]
Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,
щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.
Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,
че разярен не зачете най-храбрия между ахейци.“
Каза синът на Пелея и върху земята захвърли [245]
жезъла, с гвоздеи златни осеян обилно, и седна.
Точно отсреща Атрид се гневеше. Тогава се вдигна
Нестор от Пилос, оратор прославен със глас благозвучен.
Думи по-сладки от мед из устата му плавно течаха.
Бяха измрели от две поколения8 смъртните хора, [250]
в негово време родени и заедно с него израсли
в Пилос, а вече над трето потомство царуваше Нестор.

6

Хера и Атина са на страната на ахейците, понеже Парис дал златната ябълка на Афродита, признавайки я за най-красива.

7

Под „небе“ често се разбира планината Олимп.

8

Според Херодот (II, 142) „три поколения са сто години“. Следователно по това време Нестор бил към 70-годишен.