Илиада [bg]

Благонамерен към тях, заговори със думи такива:
„Горко ни! Скръб безпределна заплашва войската ахейска!
Как би се радвал Приам и чедата на царя Приама, [255]
колко ли много троянци биха ликували дружно,
ако узнаят подробно за вашата свада опасна —
двама сте първи в съвета данайски, във битка — най-лични.
Хайде послушайте днеска — от мене сте вие по-млади.
Аз съм живял със герои, от двама ви много по-смели. [260]
Никога те не презираха мойте полезни съвети.
Вече такива мъже не съм виждал и няма да видя,
както Дрианта, водач на войските, или Пиритоя,
също Кенея, Ексадия и Полифема божествен,
още Тезея Егеев, подобен на бог олимпийски. [265]
Бяха най-храбри от всички мъже, на земята родени.
Бяха най-храбри мъже и с герои най-храбри се биха,
също с планински чудовища,9 и ги изтребваха грозно.
Бях им тогава другар, от далечния Пилос пристигнал,
чак от презморска страна — те сами ме поканиха лично. [270]
Бих се за тях доброволно и гръд срещу гръд се сражавах.
Никой от днешните хора не би се преборил с такива.
Слушаха моите думи и следваха мойте съвети.
Хайде бъдете послушни — добре е човек да се вслушва!
Сине Атреев, макар че си властен, не вземай момата! [275]
Нея ахейци предадоха първо във дар на Ахила.
Сине Пелеев, и ти престани да се караш със царя:
никога почит подобна до днес не е имал в народа
цар скиптроносец, комуто Кронид е изпратил прослава.
Толкова смел си, защото богиня е твоята майка! [280]
Той пък е още по-силен, понеже мнозина владее.
Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.
Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци
здрава опора е той във войната, така злополучна.“
Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума: [285]
„Всичко, което ни каза, и вярно, и редно е, старче!
Този мъж иска обаче да бъде от всички по-горе,
всички той сам да владее, над всички един да царува,
вожд самодържец да бъде, но никой това не приема.
А боговете всевечни нима са го храбър създали [290]
и свобода са му дали да сипе такива обиди?“
С яд го прекъсна Ахил богоравен и тъй му отвърна:
„Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,
ако се бих покорявал на всичко, което говориш.
Ти заповядвай на други, но само на мен не нареждай, [295]
никога вече на теб подчинен не желая да бъда.
Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
няма за тази девойка да вдигна ръце да се бия
с никого, даже и с тебе: вземете, каквото сте дали!
Друго от мойте богатства при моите кораби бързи [300]
нищо не можеш насила, без моята воля, да грабнеш.
Хайде, опитай се само и всички ахейци ще видят
черната кръв да ти капе по моето копие остро.“
След като двамата тъй се пребориха с думи враждебни,
скочиха прави, съвета разпуснаха в стана ахейски. [305]
Мълком Ахил се отправи към своята шатра и кораб.
С него вървеше Патрокъл и другите верни другари.
Цар Агамемнон накара да спуснат в морето бръз кораб,
с двадесет яки гребци, хекатомба за Феб натовари.
Руменолика мома Хризеида сам в него въведе. [310]
Цар Одисей хитроумен за корабен вожд се покачи.
Влязоха в кораба те и поеха по пътища водни.
Заповед даде Атрид на войниците да се очистят.10
Те се измиха, изляха в морето водата нечиста.
После принесоха в жертва на Феб хекатомба отбрана — [315]
бикове, тлъсти кози край брега на морето безродно.
Жертвен дим с мирис примесен се вдигна, извит до небето.
Тъй се ахейците трудеха в стана, но цар Агамемнон
помнеше още гнева си, със който заплаши Ахила.
Ето защо нареди на Талтибия и Еврибата, [320]
двамата негови сръчни служители и глашатаи:
„В шатъра здрав на Ахила идете и тук за ръката
хубавобуза мома Бризеида при мен доведете!
Ако ли той я не дава, аз сам ще я взема насила,
дружно с мнозина поел; и по-страшно ще бъде за него.“ [325]
Цар Агамемнон ги прати със тази сурова закана.
Тръгнаха те без сърце по брега на морето безплодно,
стигнаха до мирмидонските шатри и кораби вити.
Там го откриха край черния кораб и шатрата седнал.
Никак не им се зарадва, когато Ахил ги съгледа. [330]
Двамата, много смутени, застанаха с почит пред него.
Нито за нещо го питаха, нито му казваха нещо.
Ала Ахил се досети веднага и пръв заговори:
„Вий, глашатаи, вестители божи и хорски, здравейте!
Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо. [335]
Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.
Богородени Патрокле, сега изведи Бризеида,
дай да я водят! Двамината нека свидетели бъдат
пред боговете блажени, пред смъртните хора и също

9

Изброените герои са от тесалийското племе лапити, което живеело близо до Лариса, а кентаврите обитавали горите на Северна Гърция. Според представата на по-късни поети (например Пиндар) те са получовеци и полуконе. Един кентавър се опитал да грабне съпругата на Пиритой и това станало прнчина за война.

10

Това е обредно измиване за очистване от греха на Агамемнон, оскърбил Аполоновия жрец.