Илиада [bg]

ВТОРА ПЕСЕН СЪН ИЗБРОЯВАНЕ НА КОРАБИТЕ

Всички блажени безсмъртни и колесничарите храбри
спяха през цялата нощ, ала сладък сън Зевса не хвана.
Само обмисляше богът как чест на Ахил да окаже,
а да погуби по-много ахейци край кораби вити.
Нему се стори накрая най-хубава следната мисъл: [5]
гибелен сън да изпрати на цар Агамемнон Атреев.
Викна веднага Съня и крилати слова му издума:
„Бързо иди при ахейските кораби, гибелни Съне!
Влез във палатката дивна на цар Агамемнон Атреев,
всичко предай му подробно, което на тебе нареждам. [10]
Ти му кажи да приготви за бой дългокоси18 ахейци:
широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземе,
тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —
достопочтената Хера с молби е предумала всички.
Много нещастия тежки очакват троянци наскоро.“ [15]
Тъй каза. Тръгна Сънят, щом заръката строга изслуша.
Скоро пристигна при бързите кораби в стана ахейски,
влезе при цар Агамемнон Атреев, когото намери
в шатрата спящ. И амброзиев сън се разливаше вредом.
Спря до главата му близо — подобен на Нестор Нелеев, [20]
старец, почитан най-много от цар Агамемнон Атреев.
Уподобил се на Нестора, божият Сън му продума:
„Спиш ли ти, сине на смелия конесмирител Атрея?
Вождът-съветник не трябва нощта си така да проспива.
Вярват на него войските и важни дела той обмисля. [25]
Хайде сега ме изслушай, защото съм пратеник Зевсов,
Зевс надалече от тебе, за тебе се грижи и жали.
Той нареди да приготвиш за бой дългокоси ахейци:
широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземеш,
тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни — [30]
достопочтената Хера с молби е предумала всички.
Много нещастия Зевс отреди за троянци наскоро.
Ала ти всичко това да запомниш и нека забрава
тебе не хване, щом медено-сладкият сън те напусне.“
Тъй каза. После Сънят си отиде и царя остави [35]
сам да размисля над всичко, което не щеше да стане.
Днеска очакваше той да превземе града на Приама.
Клетият! Никак не знаеше плана на Зевса всесилен,
който реши да изпрати страдания много и мъки
в лютите битки на всички троянци и всички данайци. [40]
Той се събуди, но божият глас се разливаше още.
Стана, приседна и почна хитона19 си мек да облича,
който бе скоро направен; големия плащ си наметна,
а на нозете си мощни завърза красиви сандали,
метна си през раменете и меча си сребърногвозден, [45]
взе със ръката си жезъла бащин, нетленен во веки.
С него той тръгна из лагера на меднобронни ахейци.
А на Олимп недостъпен възлезе Зората богиня
новия ден да покаже на Зевса и всички безсмъртни.
Цар Агамемнон изпрати вестители красноречиви [50]
да позоват на събрание хубавокоси ахейци.
Викаха много едните, а другите идваха бързо.
Първо накара да седнат в съвета разумните старци
близо до черния кораб на Нестор, владетел от Пилос.
След като всички събра, предложение хитро направи: [55]
„Чуйте, приятели! Божият Сън бе пристигнал при мене
в тази нощ чудна, напълно подобен на Нестор божествен
както по ръст и по образ, така и по стройна осанка.
Спря до главата ми близо и думи такива ми каза:
«Спиш ли ти, сине на смелия конесмирител Атрея? [60]
Вождът-съветник не трябва нощта си така да проспива:
вярват на него войските и важни дела той обмисля.
Хайде сега ме изслушай, защото съм пратеник Зевсов,
Зевс надалече от тебе, за тебе се грижи и жали.
Той нареди да приготвиш за бой дългокоси ахейци: [65]
широкодрумната Троя най-лесно сега ще превземеш,
тъй като вече не спорят сами боговете безсмъртни —
достопочтената Хера с молби е предумала всички.