Те бяха сами в стаята. Запушиха. Даме Груев започна:
— Ние тук, бачо Лазаре, ще си продължим разговора от железницата и сега… направо. Братски. Спомена ти тогава, че ние немаме никаква сила и нема кой да ни чуе. Право е: требва да имаш сила некаква, за да се чуе и гласът ти. Ние, бачо Лазаре, неколцина другари, още миналата година турихме начало на една организация, наша, македонска организация, и в нея може да влезе всеки македонец, който искрено милее за Македония и желае да я види свободна. Тури се начало на тая организация в некои наши градове, дойде ред и на Преспа. Затова съм дошъл аз и ето, най-напред с тебе, ако… — позапъна се Груев, но Лазар рече:
— Говори, говори, господин Груев… Слушам.
— Ние не сме далече от това, което и сам ти каза в железницата. Сила! Такава сила ще ни даде една здрава, широка, народна организация. И такова чисто знаме издигаме ние: свобода за всички в Македония, свобода и правда за всички!
— Но… — започна колебливо Лазар — свобода… Нели с България, нели за Санстефанска България…
— Не, бачо Лазаре. Да бъдем умни и разумни. — Груев помълча малко, подпрян с лакти на колената си, и после отеднаж се изправи и се обърна към Лазара — Не Санстефанска България, бачо Лазаре. Всички наши с това започват, но ние требва да бъдем по-мъдри. Кой разкъса, кой разруши Санстефанска България? Англия, Германия, Австрия — Европа! Не можа да я защити даже и велика, могъща Русия, а ние ли ще я възстановим отново? Или ще чакаме Русия отново да мине Дунава, но кога ще бъде това? Ние ще се борим за нещо друго — ще се борим за една автономна Македония.
Груев млъкна, но не сваляше очи от Лазара. Не бързаше да отговори и Лазар; дълго гледа той в тъмния прозорец срещу себе си, И започна:
— Като те слушам, сърцето ми се свива… Нели с тая мисъл сме живеяли открай време: България, свободна България! Но ето що стана — разделиха ни. И се пак… А нели ходих в София, ти знайш. Видех там и лице, и опако. Видех заптии да гонят народа с голи саби; лихваринът там взема по педесет на сто и повеке; учителката беше во вехто облечена, мъжът й — в затвор за некакъв вестник… Но като те слушам, господин Груев, боли ме. Ама нека боли! Ще престане да боли. Мисълта ми, господин Груев, по твоята мисъл върви.
— А нас требва мисълта да ни води, разумът да ни води, щом захващаме такава работа. Иначе, каква полза?
— Говори, господин Груев. Знайш ли, чини ми се, че излизам нашироко и сичко се отваря пред мене, светлей надалеко пред очите ми…
Двамата мъже говориха още дълго, повториха и преповториха по няколко пъти всяко нещо в тая политическа проповед и най-вече Лазар Глаушев се връщаше по няколко пъти върху всяка мисъл — бореше се той да освободи сърцето си от упойващата сила на един неосъществим блян.
— Но, бачо Лазаре — звънеше гласът на Груев, — нели виждаш: за Македония нема друг път…
Лазар Глаушев като че ли отеднаж излезе от някакъв водовъртеж и побърза да стъпи на твърда почва, да се улови за някаква здрава опора:
— Казвай сега що искаш от мене!
Груев се попридръпна и търсеше погледа му — да каже с поглед, което не можеше да изкаже с думи. Те се изправиха едновременно един срещу друг и се прегърнаха мълчаливо. Сетне Лазар продума с разтреперан глас:
— Стар съм аз веке, не мога много нещо, но… Седна и отвори тютюневата си кутия. Седна срещу него наново и Груев:
— Бачо Лазаре… Ти да дигнеш най-напред знамето в Преспа! Да дадеш пример.
— Ще го дигна… ще дигна знамето… И такава работа, най-сетне не ми е за пръв път.
Сега Груев заговори спокойно и гласът му стана по-твърд — сякаш тоя глас не допущаше вече никакви съмнения, никакви колебания:
— Ще започнете и вие тук, както сме започнали навсякъде другаде. Предпазливо. Народът ни още е наплашен и… Най-напред между най-доверени хора. Всеки новопосветен член на Организацията ще се обвързва с клетва. Ще се закълнем и ние с тебе…
— Ще се закълнем. Груев продължи:
— Райко Кутрев е закълнат още в Солун. Той поработи там и знае всичко, което е нужно. Ще ти бъде добър помощник. Требва да го назначите за учител, за да остане в Преспа. Ето тук се пресрещаме ние с Екзархията: за учителите. Тя иска да ги назначава по свое усмотрение и на много места се намесва в работата на общините.
Лазар поклати глава:
— Преспанската община нема да позволи никому да се меси в работите й. Тая Екзархия на времето ние я създадохме и се за това беше: за народното добро, за народа.
Даме Груев стана и пристъпи към вратата; отвори я едва-едва и пак я затвори. Това беше уговорен знак. Малко след това в стаята влезе Райко Кутрев.