Като видя Лазара да влиза в контората му, той се посмути и започна да се оплаква от брата си:
— Тъкмо навреме идеш, бачо Лазаре… Да се поизтуша пред тебе, отрови ме моят брат, какво ли не приказва против мене…
Лазар го изслуша докрай и само това му рече: — Вие сте братя и е трудно за външен човек да влезе между вас. Аз съм дошъл по работа при тебе, Георги…
Лицето на търговеца отеднаж придоби израз на строга бдителност — той си помисли, че Лазар бе дошъл пак да му иска пари назаем, както някога. Но Лазар продължи:
— Ти винаги си бил човек патриот и затова дойдох при тебе. Нема да ме разпитваш много, такава е работата, но има едни пари, искам да ги оставя при тебе, ти да ги пазиш. Те може да станат и повеке, а ако стане нужда, може и да теглим от них, ще требва да ги водиш по тефтер. Народни пари са, Гьорче, и аз искам да са в сигурни ръце. Пък ако искаш, влез и ти между нас, секи може да бъде от полза, ето за тая обща полза съм дошъл при тебе.
Лазар вече се блазнеше от мисълта да привлече в редовете на народната организация и търговеца, но забеляза по лицето му някаква тънка, хитра усмивка и веднага млъкна. Баболев го погледна с присвити очи и каза провлечено:
— Ти, бачо Лазаре, си мислиш, че аз нищо не знам. Сичко знам аз… и какво правите вие с новото даскалче, и чии са тия пари, и… Во вашата работа аз не вервам и се чудя как ти на твоите години… За нас сичко ще дойде отгоре, от България… Държава е, войска има. Ние тука що можем сами? — сви вежди той и продължи: — Като сте решили най-сетне, ваша работа, пък може и полза да има, но аз в това нещо не влизам. И тия пари нема да взема. Ами то е се едно — с вашия акъл да тръгна и аз!
Лазар сложи ръка на гърдите си с искрено разкаяние:
— Сгреших, че дойдох при тебе, Георги, наистина сгреших. Чувал съм те много пъти да говориш и си рекох… Но, моля те, каквото ти казах, между нас да си остане. За себе си аз не се боя, но не съм само аз.
— Що си мислиш ти — приподигна се Баболев наистина огорчен: — Не милея ли и аз за наше царство! На каймакамина ли ще отида да ви обадя? Хубава работа! Ето: ще ви дам десет лири. Но само ти да знайш. На тебе ще ги дам още днес.
Лазар нищо не отговори. Той си мислеше: „Да му откажа ли за тия десет лири?… По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в рая. Но нема да му откажа, щом ги дава. Та не ги дава на мене я! …“ Той стана.
— Е, прощавай, Георги… Стана и търговецът.
— Още днес ще ти донеса парите. И нищо друго не искайте от мене.
Лазар Глаушев разказа всичко на младия учител за срещата си с Баболев. Сякаш искаше гласно да се изповяда за своята грешка. И пак тая мисъл дойде в ума му, та гласно я изрече на края: