— Нели е казано в евангелието: „По-скоро камила ще мине през иглени уши…“
Райко Кутрев кимна рязко:
— Да, такъв човек нема да влезе лесно в нашия рай. Той сичко мери с парите си. А ние с тебе наистина сме в рая. Ето и стрико Атанас, и сички като него. Не тежи нищо на нашата съвест. — Той млъкна за миг и после каза с бързия си, отсечен говор: — Сега ще ме оставиш аз да намеря човек, който ще пази по-добре народните пари.
— Кой ще бъде?
— Катранов. Учителят Наум Катранов. Той знае аритметика и ще води сметките добре.
Глаушев мълчаливо подигна рамена. Той още на времето много се учуди, когато и учителят Наум Катранов пожела да влезе в Организацията. Катранов беше из наро, дребен, свит човек и като че ли не знаеше да говори достадъчно. В градското класно училище предаваше аритметика и геометрия, та учениците му се бояха от него и го уважаваха, макар да беше такъв — дребен, слаб, а и в гняв га не беше дигнал ръка да удари някого от немирниците. Преспанци много и не го забелязваха.
— Но иначе го почитаха, беше тих, редовен човек, беше добър учител, грижовен баща — имаше четири деца — още дребни, родени едно след друго. Тоя затворен, човек сам пожела да влезе в Организацията и как се сети за него Райко Кутрев? Лазар попита колебливо:
— Ти наистина ли за него? Вижда ми се некак много…
— Здрав човек е той — прекъсна го Кутрев. — Георги Баболев не идва при нас, а той дойде, Катранов. С четири деца. Сигурен човек е той. Още същата вечер се Събраха тримата в Лазаровата къща. Ния ги остави сами. Седнаха край една масичка. Катранов мълчаливо изпълняваше всичко, което му казваха. Седна, дето му показа домакинът, Лазар му поднесе тютюн и той си сви цигара, макар да пушеше много рядко. Лазар донесе две тежки кесии.
Той изсипа на масата съдържанието им — цяла купчина сребърни и медни пари, както ги бе събирал от организационните работници. Изсипа на масата и една малка кесия — лъснаха там купчина златни пари. — Георги Баболев бе изпълнил обещанието си; дойде още същия ден в дюкяна му и му наброи десет лири, а и преди това още се бяха събрали двайсет и осем златни лири. Сияеха на масата меко, топло купчините злато и сребро и като че ли се чувствуваше наоколо скритата сила на толкова много пари. Лазар неволно поглеждаше Катранова; бедният учител още не можеше напълно да спечели доверието му като пазач на пари. сиромашията личеше по цялата външност на Катранова. Захабено беше облеклото му, отдавна износени бяха обущата му, целите разкривени, много пъти кърпени и подковавани, виждаше се и по лицето му, че беше човек, който търпи всякакви нужди — изпито, някак потъмняло. С двадесет и пет лири годишна заплата, — той изхранваше четири деца, жена, беше се завъртяла около него и някаква стара баба, забравена от бога.
Лазар си мислеше: „Ами ние грех вършим, като тикаме в ръцете му такава съблазън. Утрепан сиромах, секакви часове могат да дойдат за него, секакви нужди и ние ще седнем после да го съди…“ Но той сам бе сбъркал преди това с Баболева и не се реши да откаже на Кутрев, когато посочи той днес Наум Катранов за касиер. Лазар поглеждаше бедния учител със скрит интерес, но забеляза, че той гледаше спокойно купчините пари, все тъй мълчалив и някак по даскалски строг. Лазар рече:
— Да ги преброим, учителю. Да видим що ти предавам и що приемаш от мене. Ето и тука е писано, брой ти, учителю, аз съм ги броил.
Катранов започна послушно да брои парите, както малко преди това взе да си свие цигара. Внимателно прегледа и списъка, който бе съставил Лазар за внесените пари. Три онлука8 останаха настрана от другите пари. Катранов ги посочи със сухия си, малко крив пръст и рече с тих, но внушителен тон, както приказваше с учениците си:
— Тия пари не влизат тук.
— Как да не влизат… — отвърна Лазар. — Погрешно си броил, учителю.
Катранов го погледна и сякаш питаше: погрешно ли? И взе да брои парите отново. Лазар махна с ръка, га спре:
— Ама немой бре, човече…
Катранов не искаше и да чуе. Той броеше парите с същото усърдие и съсредоточеност, както и първия път. Райко Кутрев стана и взе да се разхожда из стаята, поглеждайки час по час колегата си с весела усмивка. Търпеливо чакаше сега Лазар. Най-сетне Катранов привърши с броенето, но и тоя път се оказа, че трите десетачета са в повече. Той ги побутна още по-надалече от себе си и рече:
— Тия пари аз не мога да ги приема.
— И аз не мога да ги приема — отвърна Лазар. Те си беха с другите и не съм ги бъркал с мои пари.
Катранов подигна рамена — умиваше си ръцете от тая работа. Но Глаушев пак ги побутна към него и спорът продължи мълчаливо: побутна ги на свой ред и Катранов.