Панту Кътърката стана член на преспанската организация през тия дни на общо увлечение. Въодушевението сред младите люде ставаше толкова буйно, че много често преодоляваше всека предпазливост. По тия дни Лазар Глаушев казваше радостно засмян:
— Идват на цели дружини, както другаруват помежду си. И секи е гарант за другия. Как ще им откажеш, като ти застанат насреща и като че ли чакат да ги пуснеш в самия рай божи!
С такава една група се закле и Кътърката! И той като всички въодушевен, и той като всички надъхан с омраза към турците и обладан от общата мисъл за новата промяна в живота на поробения народ. Той дори бе успял да се снабди с остър челичен нож, преди още да влезе в редовете на съзаклятниците. Искаше да бъде като всички, да бъде с всички. И все пак в него имаше някаква зла сила, която много често го обръщаше против всички.
Той беше дребен на ръст, с продълговата глава на дълга шия, с голяма ръбеста адамова ябълка; имаше бяла кожа, а и косите му бяха светлоруси, дори бели. Лицето му беше издадено напред с остър нос и брадичка, очите му бяха рязко откроени, като че ли едвам ги задържаха в дупките им тежки клепки със светлоруси мигли, зениците му бяха избелялосивкави или сини. Все пак той не беше съвсем грозен — свеж руменец се виждаше по бузите му и кожата му беше чиста, изпод мустачките му, и те руси, почти бели, проблясваха здрави, възсинкави зъби. Когато Райко Кутрев го видя за пръв път тъй, по-отблизу, засмя се срещу него и каза това, което изеднаж дойде на езика му като другарска закачка:
— Гледай ти какъв си се белнал, като кътърка14!
Прихнаха да се смеят всички, които бяха там. Панту още тогава го намрази. А още повече го намрази, когато видя, че тоя прякор се лепна завинаги върху него и вече всички го наричаха Кътърка. Той страдаше, когато някой му припомнеше за неговата не много привлекателна външност. Такова припомняне подозираше често дори в погледите на другите, във всяка дума за външност, за хубост или грозота. А мислеше си, че е по-умен от другите, по-хитър, пък дори и по-хубав от мнозина други. Все пак той не се решаваше да се приближи повече до някоя девойка, макар да се разтуптяваше сърцето му при всяка среща с по-хубава млада жена. Тия скрити в него мисли за другите люде го правеха затворен и потаен, караха го често да се изчервява и да се смущава, а това разгаряше лошата сила в сърцето му. Макар да ненавиждаше и презираше всички други, той страдаше, че вървеше някак настрана от другите, а би желал да бъде пръв между всички. И най-напред това негово скрито желание го накара да влезе в Организацията. Обхванат от общото увлечение, надъхан също с омраза към турците, Кътърката си мислеше, че там, където сега всички се стичаха, ще покаже своите способности, своята сила. Той спотаи в себе си обидата, която му нанесе младият учител, и пак с тая скрита мисъл — по-късно да му покаже силата си.
Райко Кутрев и друг път не бе успявал да задържи първата дума, която идваше на езика му. Това беше поради младостта му, но и поради нрава му, поради склонността му да бъде винаги прям, отворен пред другите. След това първо и неволно сблъскване с Панту той беше дружелюбен към него, може би защото усети, че го бе засегнал. Но заедно с това Райко почувствува, макар доста отдалеко и смътно, че в Кътърката има нещо, което го отблъсква. Все пак, когато узна, че Кътърката е братовчед на неговата девойка, той потисна в себе си тая смътна неприязън и даде още повече воля на своето дружелюбие. Сега изеднаж всичко се размъти. Той забеляза сега голямата прилика между Кътърката и Марето и това му беше неприятно. Ала имаше и нещо друго, много по-важно: Кътърката бе извършил предателство или почти предателство. Говорил бе за неговата скрита дейност, а това се отнасяше до тайната на Организацията. Кътърката също бе се клел да пази тая тайна. Наистина, той е говорил на Марето, но може да се разприказва и другаде. Тая вечер, след като свършиха с четенето, учителят каза:
— Ние всички тук сме се клели да пазим в тайна каквото се говори и се върши между нас. Какво ще излезе от нашата работа, ако тръгнем да разправяме що говорим, що мислим. А ще дойде време и между нас ще стават големи работи. Това е най-малкото нещо, което се иска от нас — да си държим езика.
Стефо Церски, който беше строг и нетърпелив човек, не го изслуша докрай:
— Кажи направо, даскале: кой говорил и какво говорил. Да го знайме. Такъв нема никаква работа с нас. На такъв — прът по задника, — докато е време.