Богинята бързо прави три крачки напред и ми заприличва на нападащ хищник или на шахматист, използващ открила му се възможност.
— Да! Има три града известни, които най-много обичам, Аргос, Спарта и широкодрумна Микена, със техните друми широки и царствени като на Илиона злочести. Обсаждай ги колкото искаш, господарю, аз няма да преча… пък и от това така или иначе няма да има полза, понеже си много по-силен. Но запомни следното, о, Зевсе: въпреки че съм твоя съпруга, аз също съм родена от Кронос и затова заслужавам твоята почит.
— Никога не съм намеквал противното — измърморва Зевс и отново сяда на твърдия си трон.
— Тогава нека и двамата така си отстъпим взаимно — вече по-мило предлага Хера. — Аз на теб и ти на мен. По-нисшите богове ще ни последват. Бързо, съпруже! Ахил засега остана при Илион, обаче примирието спира боевете между троянци и ахейци. Погрижи се троянците първи да почнат коварно клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.
Зевс се мръщи, мърмори, върти се на мястото си, обаче заповядва на покорната Атина:
— Незабавно иди в стана троянски и стана ахейски! Нареждам ти да се погрижиш троянците първи да почнат коварно клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.
— И да стъпчат аргивците в своя триумф — подсказва Хера.
— И да стъпчат аргивците в своя триумф — уморено заповядва Зевс.
Атина изчезва с типичния за квантовото телепортиране проблясък. Зевс и Хера напускат залата и боговете започват да се пръскат, като тихо разговарят помежду си.
Музата ме вика да я последвам с едва забележимо движение с показалец и ме извежда от помещението.
— Хокънбери — полегнала на мекото си ложе, казва богинята на любовта. Колкото и слаба да е, гравитацията подчертава копринената й, млечна чувственост.
Музата ме беше завела в друго помещение, осветено само от слаба факла и още нещо, което подозрително прилича на компютърен екран. Тя ми прошепна да сваля шлема на смъртта и аз с облекчение смъкнах кожената качулка въпреки обзелия ме ужас, че отново съм видим.
После влезе Афродита, възлегна на ложето и каза: „Свободна си, докато не те повикам, Мелета“ и музата се измъкна през една тайна врата.
„Мелета“, помислих си. Нито една от деветте музи, а име от по-древна епоха, когато вярвали, че музите са три: Мелета — „размисъл“, Мнема — „памет“ и Аеда…
— Аз те виждах в залата на боговете, Хокънбери — откъсва ме от схоластичния ми унес Афродита, — и ако те бях посочила на бог Зевс, сега нямаше да си даже пепел. Дори квантовият медальон нямаше да ти позволи да избягаш, защото щях да проследя фазоизместващия ти път във времето и пространството. Знаеш ли защо си тук?
„Афродита е моята покровителка. Тъкмо тя е заповядала на музата да ми даде тия устройства“. Какво да сторя? Да коленича ли? Или да се просна на пода пред божеството? Как да се обръщам към нея? През моите девет години, два месеца и осемнайсет дни тук никой бог не беше обръщал внимание на съществуването ми, без да се смята моята муза.
Решавам леко да се поклоня. Извръщам очи от красотата й, от розовите зърна, които прозират през тънката коприна, от кадифения й корем, преливащ в сянка в оня триъгълник от тъмен плат, където се срещат бедрата й.
— Не, богиньо — накрая отговарям, съвсем забравил за въпроса.
— Знаеш ли защо си избран за схоластик, Хокънбери? Защо твоята ДНК беше изключена от наноцитен разпад? Защо преди да бъдеш избран за реинтегриране твоите съчинения за Войната бяха отчетени в симплекса?
— Не, богиньо. — „Моята ДНК е била изключена от наноцитен разпад?“
— Знаеш ли какво е „симплекс“, смъртна сянко?
„Вирус на херпес?“ — мисля си.
— Не, богиньо.
— Симплексът е прост геометричен обект, упражнение за изчисляване, триъгълник или трапец, сгънат сам в себе си — информира ме Афродита. — Само в съчетание със съставни измерения и алгоритми, определящи нови въображаеми области, създаващи и унищожаващи вероятни региони в n-пространството, равнините на изключване се превръщат в неизбежки очертания. Сега разбираш ли, Хокънбери? Разбираш ли връзката с квантовото пространство, с времето, с Войната там долу и със собствената ти съдба?
— Не, богиньо. — Тоя път гласът ми потреперва. Не мога да го овладея.
Прошумолява коприна и аз вдигам поглед, само колкото да зърна как най-красивата жена на света намества стройните си бедра на ложето.