— Кога? — попита Орфу от Йо. Никой галилеец не беше проявявал специален интерес към Марс — нито към който и да било от Вътрешните светове (освен в литературата си) — следователно това можеше да се е случило по всяко време през две хиляди и петстотинте земни години след разрива между моравеките и човечеството.
— През последните двеста години — отвърна Астейг/Че. — Може би през последния век и половина.
— Невъзможно — уверено и категорично заяви Корос III. Марс не може да е бил тераформиран за толкова кратък срок.
— Да, невъзможно е — съгласи се Астейг/Че. — Обаче е така.
— Значи постчовеците са се преселили там — рече Орфу Йо.
— Не смятаме така — отговори дребният Ри По. — Разделителната способност на наблюдателната ни техника за Марс е малко по-висока, отколкото за Земята. По крайбрежията например…
На прозореца се появи областта покрай полуострова на север от залива, в който се вливаха широките реки във Валес Маринерис — всъщност по-скоро дълго вътрешно море: преминаваха през провлака и стигаха до северния океан. Картината се уголеми. Целият бряг, където сушата се спускаше към морето — тук-там червени пустинни хълмове, иначе зелени и гъсто залесени равнини — бе осеян с черни точици. Картината се уголеми за последен път.
— Това… скулптури ли са? — попита Манмът.
— Според нас са каменни глави — отвърна Ри По. Образът се измести — сянката на една от размазаните фигури загатваше чело, нос и вирната брадичка.
— Това е смехотворно — заяви Корос III. — Тези глави от Великденския остров трябва да са милиони, за да опасват целия северен океан.
— Преброихме четири милиона двеста и три хиляди петстотин и девет — осведоми го Астейг/Че. — Но сметката не е пълна. Отбележете, че тази снимка е направена преди няколко месеца по време на най-голямото приближаване на Марс.
Безброй мъгливи миниатюрни фигури теглеха нещо, което можеше да е грамадна каменна глава върху валяци. Каменното лице гледаше към небето, тъмните му очи се взираха право в космическия телескоп. Мъничките фигури сякаш дърпаха главите с множество въжета, като египетски роби, помисли си Манмът, теглещи каменен блок за строеж на пирамида.
— Човешки работници ли? — попита Орфу. — Или роботи?
— Според нас нито едното — отвърна Ри По. — Ръстът не отговаря. И забележете цвета на фигурите според спектралния анализ.
— Зелен? — учуди се Манмът. Обичаше само литературните, а не житейските загадки. — Зелени роботи?
— Или непознат досега вид дребни зелени хуманоиди — сериозно прибави Астейг/Че.
Субзвуковият смях на Орфу от Йо отново избуботи.
— ЗЧ — гласно каза той.
„?“ — прати Манмът.
„Зелени човечета“ — отговори по общия канал Орфу от Йо и пак избуботи.
— Защо сме повикани тук? — попита Манмът интегратора. — Какво общо има тераформирането с нас?
Астейг/Че отново направи прозореца прозрачен. На привечерната светлина поясите на Юпитер и ледените равнини на Европа изглеждаха мътни след ярките сини и бели багри от вътрешността на системата.
— Пращаме група на Марс, за да проучи откритията ни и да ни докладва — отвърна той. — Избрахме вас. Имате право да откажете.
Четиримата запазиха мълчание по всички комуникационни спектри.
— Казвам да „докладва“, но не непременно да се „върне“ — продължи премиер-интеграторът. — Нямаме сигурен начин да ви върнем в системата на Юпитер. Моля, сигнализирайте, ако желаете да ви заменят с друг в тази мисия.
Четиримата отново отговориха с мълчание.
— Добре. След няколко минути ще свалите данните за експедицията, но първо искам да очертая основните моменти. Ще използваме подводницата на Манмът за реално разузнаване на планетата. Ри По и Орфу ще картографират от орбита, докато Манмът и Корос Трети ще се спуснат на повърхността. Особено ни интересува активността на и около Монс Олимпус, най-големия вулкан. Там е регистрирано необяснимо засилено квантово изместване. Манмът ще откара Корос Трети на сушата и нашият ганимедски приятел ще проведе разузнаване.
Манмът знаеше от записите си и прочетеното, че човеците от Изгубената ера са давали знак за предстоящо прекъсване чрез прокашляне. Така че издаде такъв звук.
— Извинете ме за глупостта, но как ще закараме „Смуглата дама“… моята подводница на Марс?
— Въпросът не е глупав — отвърна интеграторът. — Орфу от Йо?
Великанският брониран рак се размърда на дюзите си и насочи няколко черни обектива към Манмът.
— От векове не сме пращали нищо във вътрешността на системата. Старият начин за транспортиране ще отнеме половин юпитерска година. Решихме да използваме ножицата.