Ри По се раздвижи в нишата си върху плочата.
— Мислех, че ножицата се използва само за междузвездни проучвания.
— Консорциумът на Петте луни реши, че случаят има предимство — заяви Орфу от Йо.
— Предполагам, че ще ни дадете някакъв космически кораб — обади се Корос III. — Или ще ни изхвърлите в космоса един след друг голи, като пилета, изстреляни с требушет?
Субзвуковото буботене на Орфу разтърси плочата. Явно образът на Корос му допадаше.
Манмът трябваше да влезе в общата мрежа. „Требушет“ бе човешка обсадна машина от Изгубената ера и по-точно от техните цивилизации II ниво — отпреди парния двигател — механична, но много по-мощна от обикновения катапулт, способна да изстрелва грамадни камъни на повече от километър и половина разстояние.
— Ще ви дадем космически кораб — отвърна Астейг/Че. — Построен е така, че да стигне до Марс за няколко дни и да побира подводницата на Манмът. Освен това има специален модул, с който подводницата на Манмът, „Смуглата дама“, ще влезе в атмосферата.
— Да стигне до Марс за няколко дни — повтори Ри По. — Какви са делта-v факторите при напускане на енергийната тръба на Йо?
— Малко под три хиляди гравитации — отговори интеграторът. — Земни гравитация.
Манмът, който никога не се беше подлагал на гравитационно натоварване, по-голямо от европейското, което нямаше и една седма от земното, се опита да си представи двайсет и една хиляди по толкова. Не успя.
— По време на ускоряването корабът, включително „Смуглата дама“, ще бъде обвит в гел — продължи Орфу от Йо. — Ще ни е удобно като на електронни чипове в желатинова матрица. — Ставаше ясно, че Орфу е участвал в планирането на космическия кораб, а Ри По — в наблюдението на двете планети. Корос III сигурно предварително бе предупреден за ръководната си роля в тази експедиция. На Манмът му се струваше, че само той не е бил включен в подготовката на операцията, може би защото ролята му на капитан на „Смуглата дама“ в марсианските морета беше маловажна. Навярно, помисли си той, в края на краищата трябваше да се откаже.
„Пруст ли?“ — прати теснолъчев сигнал Манмът на едрия йониец.
„Жалко, че не отиваме на Земята, приятелю. Можехме да се отбием в Стратфорд на Ейвън. Да си купим сувенирни чаши“.
Старата им шега беше смешна и в този нов контекст. Манмът излъчи прилична имитация на тежкия смях на Орфу и в отговор огромният механизъм избуботи толкова силно, че другите четирима го чуха в плътния въздух.
Ри По не се смееше. Явно изчисляваше.
— Такова изстрелване с ножица ни дава начална скорост близо две десети от скоростта на светлината и даже след рязкото забавяне при навлизане в магнитното поле ще имаме скорост на приближаване от около една хилядна от скоростта на светлината — над триста километра в секунда. Бързо ще стигнем до Марс, даже когато е от другата страна на Слънцето, като в момента. Но някой мислил ли е как ще намалим скоростта, когато стигнем там?
— Да — вече по-сериозно отвърна Орфу от Йо. — Мислили сме за това.
Дори след трийсет юпитерски години съществувание Манмът нямаше с кого да се сбогува на Европа. Неговият научен партньор Урцвайл беше унищожен в един затварящ се канал край кратера Пуил преди осемнайсет ю-години и оттогава Манмът не се бе сближавал с друго разумно същество.
Шестнайсет часа след заседанието база „Конамара Хаос“ поиска орбитални буксири, които да изтеглят „Смуглата дама“ от открит канал и да я извадят в орбита, където вакуумни моравеки под ръководството на Орфу от Йо вкараха подводницата в очакващия ги космически кораб и оставиха древните интерлунарни влекачи да го спуснат към Йо. Манмът и другите трима моравеки от експедицията накратко обсъдиха въпроса дали да дадат име на кораба, ала въображението им изневери, моментът отмина и оттогава нататък го наричаха просто „кораба“.
Подобно на повечето космически кораби, построени от моравеките през хилядите години след началото на полетите в космоса, той съвсем не бе изящен, поне според класическите представи. Дългият му сто и петнайсет метра корпус се състоеше главно от бъкивъглеродни греди, модулни ниши, увити с набръчкана антирадиационна тъкан, полуавтономни разузнавателни сонди, десетки антени, сензори и кабели. Този кораб много се различаваше от машините в системата на Юпитер, на първо място заради лъскавото двуполюсно магнитно ядро и ярките външни дефлектори. В тромавия му нос бяха монтирани четири ядрени камбани и петте рога на витлото на Матлоф/Фенъли. В десетметровата издатина на кърмата беше сгънато боровото платно. Нито витлото, нито платното щяха да потрябват до намаляването на скоростта, а ядрените двигатели нямаха нищо общо с фазата на ускоряването.