— Изпускателна температура две хиляди и триста градуса — извика Харман на Хана. Слабата жена избърса потта от челото си, направи някакви настройки на върха на вагрянката и кимна. Деймън разбърка напитката си и се зачуди кога най-после ще има възможност да остане насаме с Ада в едноколката на връщане в Ардис Хол.
Изведнъж настана смут, който го накара да вдигне поглед от чашата си, убеден, че ще види цялата постройка в пламъци, а Хана и Харман — горящи като сламени чучела. Не позна. Докато Хана наистина гасеше с одеяло запалилата се стълба под върха на вагрянката — и отпъждаше услужливите слуги и даже един войникс, приближил се да защити изпадналите в беда човеци — Харман и други двама бяха престанали да подклаждат огнената пещ и тъкмо бяха отворили „изпускателния отвор“, през който по дървените улеи към брега потече нещо като жълта лава.
Някои гости се втурнаха напред, ала виковете на Хана и излъчващата се от течния метал топлина ги спряха.
Грубо издяланите облицовани улеи димяха, но не избухнаха в пламъци. Жълто-червеният метал лениво потече от вагрянката, заобиколи стълбите и напълни поставения в пясъка кръстовиден калъп.
Хана бързо се спусна по стълбата и помогна на Харман да запуши изпускателния отвор. Двамата надникнаха през една дупка в пещта, направиха нещо с — както обясни на един от гостите Ада — „отвора за шлака“ (който се различаваше от изпускателния отвор, бегло забеляза Деймън), после младата жена и възрастният мъж — който скоро щеше да е мъртъв възрастен мъж, жестоко си помисли Деймън — скочиха от постройката на пясъка и изтичаха да погледнат калъпа.
Към брега се стекоха още гости. Деймън бавно се запъти натам, като остави чашата си върху подноса на минаващ покрай него слуга.
Въздухът край реката беше много студен, но топлината от нажежения до червено калъп в пясъка го удари по лицето като огнен юмрук.
Течният метал изстиваше в червено-сива кръстовидна маса.
— Какво е това? — високо попита Деймън. — Някакъв религиозен символ ли?
— Не — отвърна Хана, свали си забрадката и избърса потното си, омацано със сажди лице. И през цялото време се усмихваше като ненормална. — Това е първата бронзова отливка от… от колко години, Харман? Хиляда?
— Сигурно три пъти повече — тихо рече възрастният мъж.
Гостите замърмориха и заръкопляскаха.
Деймън се засмя.
— И каква е ползата от нея?
Харман го погледна — беше гол до кръста и потен — и попита:
— Каква е ползата от новороденото дете?
— Точно това казвам и аз — съгласи се Деймън. — Шумно, вонящо… безполезно.
Другите престанаха да му обръщат внимание. Ада прегърна Хана, Харман и останалите работници, все едно наистина бяха направили нещо важно. Гостите се мотаеха насам-натам. Харман и Хана се качиха по стълбите и се засуетиха около пещта, занадничаха през отворите й и започнаха да бъркат в огъня с метални пръчки, като че ли щеше да има ново изливане на лава. Явно това пиротехническо зрелище щеше да продължи до късно през нощта.
Изведнъж на Деймън му се допика и той подмина масите към импровизираната тоалетна, но после реши — в духа на цялата тази варварска безсмислица — да отговори на този зов на природата на открито. Изкачи се по тревистата тераса към тъмните силуети на дърветата, следвайки една пърхаща пеперуда монарх. В нея нямаше нищо необичайно, освен че беше късно вечерта и сезонът й бе отминал. След като и последният войникс остана зад него, Деймън навлезе под високите клони на брястовете и саговите палми.
Някой, може би Ада, извика нещо от речния бряг на трийсетина метра от него, ала Деймън вече си беше разкопчал панталона и не искаше да се прояви като простак. Вместо да се обърне, за да отговори, той продължи още пет-шест метра и напълно се скри в горския мрак. Щеше да му отнеме само минутка.
— Уф — рече Деймън, без да откъсва поглед от оранжевите криле на пеперудата на три метра над него, докато струята урина оплискваше един тъмен дънер.
Ловко навеждайки се под надвисналите клони, грамадният алозавър, дълъг десет метра от муцуната до опашката, връхлетя от мрака с трийсет километра в час.
Деймън имаше време да изкрещи, ала предпочете да си закопчае панталона, вместо да се обърне и да избяга по гола пишка. Въпреки цялата си развратност той беше срамежлив човек и сега вдигна тежкия си дървен бастун, за да отблъсне звяра.