Идей завършва движението си и шиба конете. Колесницата с рев и трясък хвърчи към гръцките редици, право към сепнатия Диомед.
Фегей мята копието си по Тидеевия син и върхът му прелита на сантиметри над лявото му рамо.
Целият зачервен, с мокро от трескава пот и бойна жар чело Диомед хвърля своето копие и улучва Фегей — „право в гръдта“, струва ми се, беше изпял на гръцки Омир. Фегей се смъква от колесницата, пада на земята и няколко пъти се претъркулва. Копието се строшава и накрая трупът се просва в праха на колесницата, която героят е управлявал само преди пет секунди. В Илионското поле смъртта настъпва бързо.
Идей скача от колесницата, претъркаля се и се изправя с меч в ръка, готов да брани братовото си тяло.
Диомед грабва ново копие и пак се втурва напред с явното намерение да набучи Идей по същия начин, по който току-що е убил брат му. Троянецът си плюе на петите и панически зарязва трупа на брат си в праха, ала Диомед е майстор на копието и го запраща точно между плешките му.
Богът на войната Арес полита напред — буквално полита напред със същия левитатор, какъвто боговете са дали и на мен — и отново спира времето, за да защити Идей от копието, замръзнало на няма и три метра от гърба на тичащия младеж. После го обгръща в силовото си поле и освобождава времето, колкото енергийният щит да отклони медния връх. След това телепортира ужасения герой от бойното поле и го праща на сигурно място. За изумените и уплашени троянци сякаш непрогледна мъгла е отмъкнала техния другар.
Значи Аресовият брат Хефест, богът на огъня, няма да изгуби и двамата си бъдещи жреци, мисля си, обаче в следващия момент отскачам назад, защото битката продължава и други гърци се затичват след Диомед в пробива, образувал се след убийството на Фегей. Празната колесница подскача по скалистото поле и скоро ликуващите ахейци я взимат като плячка.
Арес се връща, телепортира се в полуматериално състояние, висок божествен силует, и се опитва да събере троянците, вика им с божествен глас да се прегрупират и да отблъснат Диомед. Ала те се пръскат — някои ужасено бягат при приближаването на огнения Тидеев син, други покорно се обръщат при екливия глас на бога на войната. Не щеш ли, Атина прелита над главите на гърци и троянци, хваща Арес за китката и настойчиво зашепва в ухото на разярения бог.
Двамата се телепортират.
Пак поглеждам наляво и богинята Афродита, невидима за гърци и троянци, които се сражават, псуват и умират около нея, ми дава знак с ръка да ги последвам.
Надявам шлема на смъртта и ставам невидим за всички богове освен нея. После задействам медальона на шията си и се телепортирам след Атина и Арес по техните дири в пространство-времето със същата лекота, с каквато човек проследява стъпки по мокър пясък.
Лесно е да си бог. Ако имаш нужното снаряжение.
Не са се телепортирали надалече, само на петнайсетина километра, на сенчесто място на брега на Скамандър, който боговете наричат Ксант — широката река, течаща през Илионското поле. Когато се материализирам на петнайсетина крачки от тях, главата на Арес рязко се завърта и той се вторачва право в мен. За миг си мисля, че шлемът на Хадес не действа, че ме виждат и че с мен е свършено.
— Какво има? — пита Атина.
— Стори ми се, че… усетих нещо. Раздвижване. Квантово раздвижване.
Богинята обръща сивите си очи в моята посока.
— Там няма нищо. Виждам във всички фазоизместващи спектри.
— И аз — изсумтява Арес и се извръща от мен. Треперливо въздъхвам — колкото мога по-тихо. Хадесовият шлем ме скрива. Богът на войната закрачва назад-напред по речния бряг. — Напоследък Зевс е навсякъде.
Атина тръгва с него.
— Да, татко ни е ядосан на всички.
— Тогава защо го предизвикваш?
Богинята спира.
— Как го предизвиквам? Като защитавам своите ахейци от смърт ли?
— Като подготвяш Диомед да всява смърт — отвръща Арес. За пръв път забелязвам, че къдравата коса на високия, идеално мускулест бог има риж оттенък. — Това е опасно нещо, Атино.
Богинята тихо се засмива.
— От девет години се намесваме в тая война. Та това е Играта, за Бога. Нали тъкмо това правим. Знам, че точно днес се каниш да се намесиш на страната на своя любим Илион и да натръшкаш моите аргивци като овце. Това не е ли опасно — това активно участие на бог във войната?
— Не толкова, колкото да въоръжиш едната или другата страна с нанотехнология. Не толкова, колкото да ги снабдиш с фазоизместващи полета. Ти какво си мислиш, Атино? Да не се опитваш да направиш ония смъртни богове като нас?