— Богиньо — задъхано изрича Диомед, — безсмъртният Арес закриля Хектор и…
— НИМА АЗ НЕ ТЕ ЗАКРИЛЯМ? — изревава Атина. Вече висока четири и половина метра, тя не престава да расте и се извисява над избледняващото сияние на Диомед.
— Да, богиньо, само че…
— Диомеде, радост на сърцето ми, посечи троянеца и бога, който го закриля!
Диомед се сепва, дори се ужасява.
— Ние, смъртните, не можем да убием бог…
— Къде е написано това? — отеква гласът на Атина в като се надвесва над него, му инжектира нещо ново, влива му енергия от божественото си поле. После сграбчва нещастния Стенел, запраща го на десет метра от колесницата, хваща юздите и я подкарва право напред към Хектор, Арес и цялата троянска войска.
Тидеевият син вдига копието си, като че ли наистина се кани да убие бог — да прониже Арес.
А Афродита иска аз да убия самата Атина, мисля си, и сърцето ми се разтуптява от ужас и вълнение. Нещата в Троянското поле скоро могат да станат съвсем различни от предсказанията на Омир.
12.
Над астероидния пояс
Корабът започна да намалява скоростта почти незабавно след като напусна магнитосферата на Юпитер и огромната им балистична дъга над равнината на еклиптиката до Марс от отсрещната страна на Слънцето щеше да отнеме няколко стандартни дни, а не часове. За щастие на Манмът и Орфу от Йо, тъй като имаха да обсъждат много неща.
Скоро след заминаването им Ри По и Корос III в предния контролен модул съобщиха, че разгръщат боровото платно. Манмът наблюдаваше операцията по сензорите на кораба — кръглото платно се разгъна и се провлачи на седем километра зад тях, опънато на осем бъкивъглеродни въжета, после се опъна в пълния си петкилометров радиус. На Манмът, който следеше кърмовата видеокамера, му приличаше на черен кръг, пробит в звездното небе.
Орфу от Йо излезе от яслата и се спусна по главния кабел, по соленоидния пръстен и после по поддържащите кабели като някакъв рачешки Квазимодо — изпитваше всичко, подръпваше всичко, тичаше по реакторните дюзи над повърхността на платното, за да провери за процепи, скъсани шевове и дефекти. Не откри нищо нередно и със странна и внушителна безтегловна грациозност се затича обратно към кораба.
Корос III заповяда да стартират модифицираното магнитно витло на Матлоф/Фенъли и Манмът усети и регистрира промяната в енергията на кораба, когато устройството на носа генерира витлово поле с радиус хиляда и четиристотин километра — изтласкваше свободни йони и концентрираше събиращия се слънчев вятър.
„Кога скоростта ще се понижи достатъчно, за да спрем при Марс?“ попита по общия канал Манмът, като си мислеше, че ще му отговори Орфу.
Ала получи отговор от надменния Корос III. „Тъй като скоростта на кораба се понижава и се увеличава ефикасната зона на витлото, без температурата на платното да достигне точката си на топене при хиляда и седемстотин градуса, корабната маса е равна на четири по десет на шеста степен и следователно понижаването на сегашната ни скорост от нула цяло хиляда деветстотин деветдесет и две на нула цяло нула нула едно от скоростта на светлината — точката на сигурно пресичане — ще отнеме двайсет и три цяло и шест десети стандартни години“.
„Двайсет и три цяло и шест десети стандартни години!“ — извика Манмът по общия канал. Щяха да имат повече време за обсъждания, отколкото се надяваше.
„Това ще ни забави само до все още високата скорост триста километра в секунда — поясни Корос III. — Навлизането в системата с една хилядна от скоростта на светлината никак не е лесна работа“.
„Явно ни очаква тежко кацане на Марс“ — отбеляза Манмът.
Орфу избоботи по канала.
В разговора се включи калистанският навигатор. „Понижаването на скоростта ни няма да зависи само от йонното борово платно, Манмът. Самият полет ще отнеме по-малко от единайсет стандартни дни. И скоростта ни при влизане в марсианска орбита ще е под шест километра в секунда“.
„Това вече е по-добре — рече Манмът. Намираше се в контролната люлка на «Смуглата дама», ала познатите му сензори и средства за управление бяха тъмни. Чувстваше се странно да получава всички данни от сензорите на по-големия кораб вместо от своята животоподдържаща система. — Откъде идва разликата?“
„От слънчевия вятър — отговори по кабелната връзка на яслата Орфу. — Тук той има средна скорост тристатина километра в секунда и йонната му плътност е десет на шеста степен протона в кубичен метър. Ние потеглихме с половин резервоар юпитерски водород и четвърт резервоар деутерий и с помощта на витлото на Матлоф/Фенъли ще извлечем още от слънчевия вятър, за да запалим четирите ядрени двигателя на носа точно след като подминем Слънцето. Оттам ще започне истинското понижаване на скоростта“.