„Забелязах, но тогава не знаех дали това трябва да е ужасно смешно, ужасно горчиво или неизразимо тъжно. Какво е по-точно?“
„И трите, приятелю — отговори Орфу от Йо. — И трите“.
„Какъв е третият път на героите на Пруст към загадката на живота?“ — попита Манмът и увеличи притока на кислород в кабината, за да разнесе паяжината от тъга, която заплашваше да обгърне сърцето му.
„Хайде да оставим това за някой друг път — предложи Орфу навярно усетил настроението на събеседника си. — Корос Трети ще увеличи радиуса на витлото и може би ще е забавно да гледаме фойерверките по рентгеновия спектър“.
Минаха покрай орбитата на Марс и нямаше нищо за гледане — естествено, планетата се намираше от отсрещната страна на Слънцето. Ден по-късно подминаха земната орбита и пак нямаше нищо за гледане — Земята беше далеч в обиколката си по равнината на еклиптиката. На мониторите се виждаше ясно само Меркурий, над който прелетяха, но ревът и ослепителното сияние на Слънцето изпълни всички екрани.
Преди да минат над Слънцето в перихелий от едва деветдесет и седем милиона километра, спуснаха боровото платно, навиха го и го сгънаха в задния купол. Орфу помогна на дистанционните манипулатори да свършат тази работа и Манмът наблюдаваше на корабните екрани как приятелят му снове назад-напред. Белезите и вдлъбнатините по повърхността му ясно се различаваха на ярката слънчева светлина.
Два часа преди да запалят ядрените двигатели Корос III изненада Манмът, като покани всички да се съберат в контролния модул до върховете на магнитното витло.
В кораба нямаше вътрешни коридори. Щом скоростта им се понижеше и влезеха в марсианска орбита, Корос трябваше да се прехвърли на „Смуглата дама“ по въжета. Манмът се съмняваше, че ще успее да прекоси корпуса, за да стигне до контролната кабина.
„Защо трябва физически да се събираме, за да разговаряме? — попита той Орфу по частния им канал. — Пък ти и без това не можеш да влезеш в контролния модул“.
„Мога да вися отвън, да ви гледам през илюминатора и да разговарям по кабелна връзка с контролния модул“.
„Защо не заседаваме по комуникационните канали?“
„Не знам, но след сто и четиринайсет минути запалваме двигателите. Най-добре да дойда в трюма да те взема“.
Така и сториха. Европеецът нямаше проблеми с вакуума и силната радиация естествено, ала мисълта да се откачи от кораба и да го остави го беше смутила. Орфу го чакаше в трюма и Манмът бе възнаграден с незабравимата гледка на „Смуглата дама“, ярко осветена от ослепителните слънчеви лъчи, натикана в кораба като осолена акула в търбуха на кракен.
С помощта на манипулаторите си Орфу постави Манмът в една заградена ниша в корубата си и се насочи по обезопасяващите въжета покрай тъмния корпус на кораба, нагоре по пръстеновидните ребра и напред към контролния модул. По-дребният моравек хвърли поглед към сферичните ядрени двигатели, монтирани върху носа като проектантски недомислици, и направи справка за времето — час и четири минути до запалването.
Разгледа ултрастелт обшивката на корпуса — абсолютно черна пореста материя, която правеше кораба, без ядрените двигатели, боровото платно и другите детайли, теоретично невидим за очи, радари, гравитонно отражение, инфрачервени, ултравиолетови и неутринови скенери. „Но какво значение има дали ще стигнем върху четири стълба ядрен пламък за два дни?“
Контролният модул имаше херметичен шлюз. Манмът помогна на Орфу да включи изолирания си кабел, после мина през шлюза и продължи да диша въздух по стария начин.
— Корабът разполага с оръжие — без предисловие съобщи Корос III, като изричаше думите по въздуха. Многофацетните му очи и черната му хуманоидна коруба отразяваха червените халогенни светлини.
Третият моравек в херметизираната контролна кабина, мъничкият калистанец Ри По, заемаше третия връх на моравския триъгълник.
„Чуваш ли ни?“ — попита по частния си канал Манмът. Орфу се виждаше през предните прозорци.
„О, да“.
— Защо ни го казваш сега? — попита Манмът ганимедеца.
— Реших, че двамата с йониеца имате право да го знаете. Тук е заложено самото ви съществувание.
Манмът погледна навигатора.
— Значи ти си знаел за оръжията, така ли?
— Знаех за вградените в кораба отбранителни оръжия — отвърна Ри По. — До този момент нямах представа, че на повърхността ще бъдат закарани оръжия. Обаче е логично да се предположи.
— „На повърхността“ — повтори Манмът. — В корпуса на „Смуглата дама“ има оръжия. — Това всъщност не беше въпрос.