Допираме чаши и отпиваме. Шампанското е превъзходно — достатъчно студено и сухо и с дъх на изсушени гроздови стебла. Бен го помирисва, пийва една глътка, избърсва носа си и оставя чашата.
— Отвори подаръка си, татко.
Слагам чашата на масата и дръпвам връвта на непохватно опакованата кутия. Внимателно разгъвам хартията, разтърсвам пакета и се вслушвам в звука, като се усмихвам — така, както правеше баща ми. Дали Бен и Майк ще постъпват по същия начин? Обзалагам се, че ще е така.
Вдигам капака на кутията и се втрещявам. Потискам желанието си да извикам и да заразя всички с емоционалния си порив. Мислех, че продължителният ми сън е възстановил съсипаните ми нерви, но очите ми се напълват със сълзи, докато изваждам от кутията подаръка на Бен. Как е разбрал? Не съм споменавал нищо.
Слагам го на масата. Снегът бавно пада върху стилизирания снежен човек. Има метла, бомбе, черни очи като от въглен и морков вместо нос. Всички ръкопляскат. Бен се усмихва широко — както никога досега.
— Ами, когато го купувах, беше още топло и ти все ми обещаваше, че ще завали сняг. Сега имаме истински сняг и направихме истински снежни човеци, така че този е само един повече.
— Отвори твоя подарък, мамо.
Лор сръчно разопакова пакета. Не се бави, но и не бърза. Прави го стъпка по стъпка. Накрая изважда старомоден стереоскоп с процеп от едната страна, където се слагат диапозитивите. Има и кутия с четирийсет диапозитива. Бен протяга ръка, взима един и го пъха в процепа. На лицето на Лор разцъфва прекрасна усмивка.
— Много е красив, Бен.
Той коленичи до нея и наглася копчето.
— Погледни, мамо. Сякаш наистина си там. По-реално и от действителността.
Лор ми подава стереоскопа. Съзирам червеникавокафяв пейзаж с камили, застанали пред една пирамида. Все едно гледам миналото. Отдалечавам уреда от очите си. Изработката е изящна. Всеки диапозитив е поставен в стъкло, оградено с дървена рамка. Бен е толкова развълнуван, че ръцете му треперят.
— Намерих го на Марше Алигр. Гледах го толкова дълго, че мъжът ми го продаде на половин цена от тази, която каза в началото. За пръв път започвам да осъзнавам колко е забавно да си Дядо Коледа. Това много ми помага.
Лор целува Бен по обраслата с меки косъмчета буза. Той леко се дръпва, но не много.
— Благодаря, Бен. Чудесен подарък. Ще гледам диапозитивите часове наред. Бих искала да споделя това вълшебство с малките първокласници. Знам, че и на тях ще им хареса. Може ли?
Той кима.
От време на време разклащам моя снежен човек, гледам как снежинките падат и си припомням последните няколко дни — танците в хижата на Майк, правенето на ледените скулптури, потъването им във водата и акумулатора на фиата. Спомените са най-хубавият сувенир от всички.
Майк става. В едната си ръка държи чашата, а с другата трака по чинията с вилицата си. Отправяме поглед към него. Много е сериозен.
— А аз искам да съобщя, че двамата с Женевиев отлагаме сватбата. Решихме аз да се върна в Калифорния и да взема учителска правоспособност, а тя ще работи в пощата тук. Ще живее при майка си и ще спестява пари. Не отменяме сватбата, а просто я отлагаме.
Хвърлям бърз поглед към Женевиев. Тя се усмихва на Майк. Чудя се как са стигнали до това споразумение. Надявам се, че не съм им повлиял и решението е тяхно. Отново поемам по пътеката на вината.
Сега Никол трака по чинията си. Лицето й е сериозно, но в крайчеца на устните й трепти усмивка.
— И аз се връщам в университета. После искам да изучавам скулптура при човека, когото се надявах да доведа тук за Коледа. Смятам да го убедя да живее с мен. Оная работа с Дева Мария не е за мен. Видях какво стана с нея — всичко се топи, ледът се накланя и бавно потъва във водата. Ще преследвам онзи мъж, ще го накарам да разбере колко много го обичам и ще намеря начин да го доведа в нашето семейство — дори ако трябва да го ударя по главата с дървен чук или да пронижа сърцето му със стоманено длето… Сигурна съм, че ще бъде чудесен съпруг и баща. Ще го харесате. Той знае какво е истинска любов, но я прахосва за камъните и цимента. Вероятно може да извае целия Морван в една гигантска скулптура и да направи това място известно.