— Вярвам ти, Лор. Винаги съм ти вярвал. Знаеш това.
Мълчим. Притискам я до гърдите си. Вече не мога да я погледна в очите. Усещам как нещо засяда на гърлото ми. Знам, че ще се разплача, затова трябва да побързам.
— А сега, ти трябва да ми повярваш. Знаеш ли как започнах да подозирам, че има нещо? Господи, колко типично за мен! Изнасях лекция на семинара в един съботен следобед, когато изведнъж земята под краката ми се разтресе. Наложи се да спра да говоря и да седна. Бях изумен, когато установих, че съм се възбудил… Всичко това продължи само няколко минути. Не знам какво си помислиха студентите. Имах чувството, че съм получил лек сърдечен удар. Смятах да отида на преглед в Американската болница. Исках да ти кажа, но както обикновено, забравих… Това се случи на единайсети май, преди около година и половина. Означава ли тази дата нещо за теб? Мисля, че тогава си изпитала първия си оргазъм, към който се стремяхме толкова усилено през всичките тези трийсет години.
Лор ридае на рамото ми. Притискам я още по-близо до себе си. Тялото й е толкова отпуснато, че трябва да я държа да не падне. Не реагира. Само кима. Опитвам се да събера смелост, за да продължа. По-лошо е, отколкото предполагах. Потрепервайки, поемам дълбоко въздух.
— После ми се случи още няколко пъти. Обикновено в събота или в дните, когато ходеше на родителска среща. Не беше толкова силно, колкото първия път и не се плашех. Но нали съм си глупак, не го свързвах с теб. Помислих, че се дължи на критическата възраст у мъжа или нещо подобно. Изненадваше ме ненадейната ерекция. Сетне тестисите ме боляха. Но напоследък това не се случва.
Чакам. Лор още не казва нищо. Сега идва най-трудното.
— После, един ден, когато ти не беше вкъщи, се обади някаква жена. Името й беше Каролин. Плачеше. Искала да разговаря с мен. Това беше съпругата на Пит. Знаеш какво е отношението ми към съпругите на служителите в многонационалните компании, но тя беше много разстроена и аз се съгласих да се срещнем на другия ден след часовете. Беше събота и знаех, че няма да си у дома. Отдавна не го правеше. Все измисляше нещо — Лувъра, някоя изложба, оранжерията, „Комеди Франсез“, пазаруване или Операта. Чувствах, че си щастлива и аз също бях щастлив, но ми липсваше… Тя дойде у нас. Държеше няколко твои писма до Пит. Изпратила си ги до службата му. Не знам защо ги е занесъл вкъщи. Вероятно са били толкова хубави и изпълнени с любов, че е искал да бъдат близо до него. Каролин настояваше да ги прочета. Били любовни и изобилствали от мръсотии. Беше бясна и трепереше от гняв. Въпреки грима, лицето й беше бяло. Отказах да ги прочета. Писмата бяха лични. Не е правилно друг да ги чете… Ще призная, че бях много наскърбен. Ала не се изненадах. Дълбоко в душата си чувствах твоята радост и удовлетворение през изминалите две години. От една страна съзнавах, че си намерила човек, когото можеш да обичаш така, както никога не си обичала мен. И това ме радваше. Трябва да ми вярваш.
Опитвам се да я отдалеча от себе си, за да я погледна в очите, но Лор се е вкопчила в мен. Вече не ми се говори по този въпрос.
— Както и да е. Въпреки възраженията ми, Каролин показала писмата на Пит. Предупредила го, че ще се разведе и ще вземе децата, ако той незабавно не поиска да го преместят, за да престанете да се срещате. Според нея някои от нещата, които си написала, могат да доведат до уволнението ти, без право да преподаваш където и да е… Пит поиска да го преместят. Знам, че продължавате да се виждате, но, разбира се, не казах на Каролин. Пък и едва ли щеше да повярва как съм разбрал. Успях да я убедя да не ходи в училище с писмата. Не беше трудно. Не моите думи, а нейната гордост я спря. Накарах я да обещае, че няма да се свързва с теб и няма да прави сцени. Стана по-добре, отколкото очаквах.
Усещам как Лор се сковава. Притискам я до себе си, но ръцете й се отпускат от двете страни на тялото. Не желае да ме погледне. Правя точно онова, което не исках — причинявам болка на най-любимия си човек. Но вече съм стигнал почти до края и трябва да продължа. Не искам да бързам, но не искам и да протакам.
— Едва сега съзнавам, какво съм преживял тогава. Отначало ми беше трудно да го възприема. Но го проумях внезапно и понякога беше невъзможно да работя. Наблюдавах те и разбрах много неща — начина, по който се обличаше, правеше косата си и дори вървеше. За пръв път изпитах ревност — емоционална, психическа и умствена. Едва се сдържах да не повърна, когато мислех за това. Знаех, че трябва да говоря с теб, да излея чувствата си и да споделя болката си. Много исках ти да ми го кажеш. Чудя се какво ти е говорил Пит и колко си знаела.