Лор все още не реагира. Стои вцепенена и макар да е в прегръдките ми, не се притиска до мен.
— Обичам те, Лор. Знам, че ужасно страдаш. Сигурно истински обичаш Пит. Съзнавам, че никога не би ми причинила болка, ако не се отнася до нещо изключително важно за теб. Знам, че по своему обичаш и мен, макар че понякога ти е трудно да го проявиш. Аз съм откъснат от този свят. Пилея твърде много време, за да тичам напред-назад, да оправям нещата, да влагам смисъл в тях, да се правя на глупак и да се опитвам да повярвам в цялата тази реалност, която всички останали с лекота приемат за даденост.
Лор се отдръпва от мен и отново ме поглежда в очите. Лицето й е зачервено, а бузите блестят от сълзите. Клати глава — не достатъчно бързо, за да е твърдо „не“, нито достатъчно бавно, за да бъде само знак на отказ да повярва на думите ми. Поглеждам към къщата на мадам Лемоан. Капаците са спуснати. Ако някой ни гледа, ще помисли, че тъгуваме, защото децата са заминали.
— Слушай, Лор. Не е лесно да го кажа, но говоря сериозно. Щяхме да изхарчим много пари за Никол, но това вече не се налага. Защо не ги използваш и не си вземеш отпуск? Заслужаваш го… Отиди в Кънектикът и разговаряй с Пит и Каролин. Провери какво е положението. Бих сторил всичко, за да станеш отново същата жена, която обичах през всичките тези години. Направи го. Не само заради себе си, а заради мен и цялото ни семейство. И когато си наясно, ще измислим нещо. Убеден съм, че така ще бъде най-добре за всички.
Никой от двама ни не помръдва. Лор е престанала да клати глава. И вече не плаче. Стигнал съм почти до края.
— Лор, единственото, което знам, е, че не искам да продължаваме така, както през последните години. Нямам предвид само секса, а отчуждението, потайността и преструвките. Това не е хубаво нито за нас, нито за Бен. Сигурен съм, че неговото четене на книги и отдалеченост от всичко не е само генетично наследено от мен, а начин да се прави, че не забелязва и не знае какво става.
Лор още стои с отпуснати ръце. Стискам пръстите й — леденостудени. Вторачвам се в очите й. Сега са безизразни, унили и безжизнено кафеви. Това ме плаши.
— Лор, повече от всичко на света искам ти да си щастлива. Ако останеш с мен, далеч от Пит, как бих могъл да се убедя, че истински те обичам? Разбираш ли? Колкото и да е болезнено, аз те моля да го направиш. Заради мен.
Очите ми се изпълват със сълзи на самосъжаление. На радост, че всичко свърши. На срам от онова, което съм сторил. На моята загуба, може би? Не знам. Един от проблемите ми е, че никога не съм сигурен.
Тя ме поглежда право в очите. В изражението й има сила и същевременно въпрос. Дръпва ръцете си и се отдалечава от мен.
— Уил. Всичко това е ужасно. Първо, искам да ти кажа, че те обичам и съжалявам за случилото се. Мъчно ми е, че си разбрал по този начин. Сигурно си бил много нещастен. Как е възможно да съм била толкова сляпа и да не го видя?… Няма смисъл да обяснявам каква беше връзката ми с Пит. Все едно да разкажеш сън, който е бил толкова реален и емоционален, че е неописуем и същевременно изчезва почти толкова бързо, колкото се е появил… Знам, че не искаш да нараняваш чувствата ми. Това не ти е присъщо. Но ти го направи. Не знаех нищо от онова, което ми каза. Пит не е споменавал нито дума. Нямах представа, че Каролин е намерила писмата. Нито, че той е поискал да го преместят. Спомените от него, които пазех в сърцето си сега избледняват, дори се заличават от тази измама. Съзнаваш ли какво означава това? Чувствам се предадена. Не съм предполагала, че мога да бъда по-нещастна, отколкото бях, но е така. Иска ми се да умра.
Гласът й е изпълнен с чувства. Вече не само плача, а ридая като бебе. Искам да я прегърна, но тя се държи настрана.
— Единственото хубаво нещо от цялата история е, че вече не изпитвам вина. Трийсет години страдах, че не водим истински полов живот и не откликвам на желанието ти. Мислех, че вината е моя, но сега знам, че съм способна да бъда страстна. Ти и аз не сме родени един за друг. Въпрос на химия или нещо подобно. Предполагам, че това имат предвид, когато казват, че хората са сексуално несъвместими. Смятам, че нашият случай е такъв. Омъжих се за теб, защото ти беше един от малцината мъже, които не ме плашеха. Беше нежен и не ме караше да правя нищо насила. Никога не ме принуди да опитам сексуални игри, които не искам. Бях привлечена от онова, което сега ме тревожи и от манията ти към теориите и концепциите. Чувствах, че мога да живея с теб. Само не знам защо ти се ожени за мен.