Когато се връщам, трите деца са донесли столове от трапезарията и са се сгушили около огъня. Спирам за миг и се вглеждам в тях. Лорета е отишла в кухненския ъгъл и е изключила кипящата вода за миене. Излива малко в легена. Никол ме поглежда.
— Хайде, Дядо Коледа, вземи един стол и се сгрей.
— Не ми е студено, Ники, пък и без това няма място. И не съм Дядо Коледа.
— Я стига. Всички знаем, че мама не лъже, затова трябва да си ти. Ти си големият лъжец в семейството. Не, и това не е съвсем вярно. Как е възможно някой да лъже, когато не вярва, че съществува истина? Щом няма нищо реално, тогава и лъжата е нереална. Може да си направил всичко това и да не съзнаваш, че е така, защото действителността е нереална. А вероятно не е достатъчно важно, за да си спомняш.
Майк леко я побутва с рамо.
— Престани, Ники. Според мен Бен има право. Дядо Коледа е минал оттук и е оставил чорапите. Какво значение има дали го е сторила мама, татко, Дядо Коледа или Великденското зайче? Защо да спорим? Хайде да видим какво има в чорапите.
Маги го поглежда.
— По-добре да изчакаме Бен. Инак ще бъде ужасно разочарован. И аз мислех за онова, което той каза. Не смятам, че греши, Ники. Просто гледа по друг начин на нещата.
Лорета свършва с миенето на зъбите. Тя е единственият човек, когото познавам, който мие зъбите си преди и след закуска. Измива и лицето си, но още е по нощница и халат. После се приближава до огъня.
— Майк има право. Да престанем да играем на детективи и да видим какво има в чорапите. Умирам от любопитство. Да видим какво ни е донесъл Дядо Коледа. Да си призная, трудно ми е да измислям какво да купя на всеки, дори на себе си.
Майк откача чорапа с неговото име. Кукичките стоят над камината през цялата година. На тях във влажно време сушим дрехите си, а в слънчево — банските костюми или затопляме чорапите си, когато ходим да се пързаляме на замръзналото езеро. Майк слага чорапа на воденичния камък, върху който е изградена камината.
— Хей, погледнете. Има чорап дори за Женевиев. Онзи Дядо Коледа наистина си знае работата.
Семейна традиция е да отваряме подаръците един по един, за да може всеки да им се радва. Пък и това удължава коледния ритуал.
Заглеждам се в свещите на елхата. Скоро ще изгорят, затова взимам други, но преди да ги сложа, започвам да махам остатъците от восъка по металните щипки. Ники ме хваща за ръката.
— Хайде, татко. Остави свещите и се радвай на Коледа заедно с нас.
— Не може без елха и свещи, Ники.
Слагам една свещ. В същия миг Бен се появява на стъпалата. Облякъл се е и носи пижамата си в ръка. Ники поглежда него, сетне мен.
— Добре, щом искаш, включи ултрамодерните си електрически светлинки, но после ела да се веселим.
— Светлинките не са ултрамодерни, Ники. Донесох ги от Илинойс. Те са от къщата на родителите ми, където израснах. Съвсем същите са като онези, които имах, когато бях малък.
— Стига само да не мигат като неонови реклами, татко.
Навеждам се, включвам светлинките и елхата засиява в ярък блясък — досущ като в детството ми. Чудесно е. Лор се приближава до мен и хваща ръката ми.
— Мисля, че това е най-хубавата елха, която сме имали, скъпи Дядо Коледа.
Усмихва се и ме гледа в очите. Всички се струпват около Майк. От чорапа се подава човешка фигура — Дядо Коледа. Има бяла брада и червен костюм. Поглеждам и виждам, че от всеки чорап наднича такъв Дядо Коледа.
На ръката му е завързано чувалче. Майк внимателно го отваря и изважда сгънат лист хартия — жълта и набръчкана по краищата.
Майк бавно я разгръща. Лор запалва лампата с абажур от жълта коприна, която виси над масата в трапезарията.
Писмо от Дядо Коледа. Също като онези, които пишех на всички деца, когато бяхме малки. Вглеждам се и виждам, че е написано със собствения ми почерк — големи закръглени букви и огромни снежинки вместо точки.
Майк ме поглежда усмихнат и сочи писмото.
— Сега вече всичко е ясно. Хайде, татко, не знам как си успял да направиш останалото, но трябва да признаеш, че това те издаде.
Приближавам се до него и протягам ръка към писмото. По гърба ми лазят странни тръпки.
— Дай да го видя, Майк. Не мога да повярвам.
Той ми дава бележката и ето какво е написано там:
Драги, Майк,