Выбрать главу

Надявам се, че подаръците, които съм ти донесъл, ти харесват. Весела Коледа и бъди мил с братята, сестрите и родителите си. Не забравяй, че те обичам и ще мисля за теб през цялата година. Моля те; кажи на родителите си, че курабиите и млякото ми липсват. Елените ми биха желали догодина да има моркови. Те работят много. Още веднъж, Весела Коледа!

Дядо Коледа

— Това е фалшификация. Кой фалшифицира коледните ми писма? Двайсет години усъвършенствам този почерк.

Никол отмята глава и се смее престорено.

— Хей, а може би това е оригиналът. В края на краищата, Дядо Коледа е решил да участва във всичко това. Всъщност, фалшификаторът си ти. Ти се опитваше да ни накараш да повярваме, че Дядо Коледа е писал писмата.

Взирам се в текста. Не съм писал писмото, но мога да се закълна, че почеркът е мой. Маги се приближава до мен и протяга ръка. Давам й бележката.

— Имаш право. Това е почеркът на истинския Дядо Коледа. Никой не може да го имитира. Знаеш ли, аз пазя всички писма, които съм получавала на Коледа. Когато Сет е послушен, сядам и му ги чета. Той също ги харесва. Сякаш са послания от космоса. Миналата година и аз се опитах да напиша едно. Мислех, че ще бъде лесно, защото пиша с лявата ръка, а при вида на онези писма, винаги съм оставала с убеждението, че Дядо Коледа е като мен. Но се оказа много трудно. След десетина опита се отказах и смятах да ти се обадя, татко, за да изпратиш по едно писмо на Сет и на мен. Джордж се държа така, сякаш бях полудяла. Господи, ужасно е сам да напишеш истинско коледно писмо!

Тя връща бележката на Майк и се вторачва в очите ми. Толкова е срамежлива, че много рядко го прави.

— Хайде, татко. Трябва да си ти. Никой друг не може да пише коледни писма.

— Освен самият Дядо Коледа.

Усмихвам се и също я поглеждам в очите. Обикновено ми е трудно да гледам хората в очите, особено онези, които обичам. Не знам в кое око да гледам, нито как да гледам и двете едновременно, без погледът ми да се замъгли. Освен това се страхувам, че може да падна и да потъна в нечия празнота. Трудно е да живея със себе си.

Но този път щастието ни се усмихва — и двамата отместваме поглед към Майк, който е извадил някакъв цилиндричен пакет, опакован в красива коледна хартия.

— Какво е това? Дядо Коледа е станал ужасно загадъчен на стари години. Може би Франки Фърбо му е дал от онзи вълшебен звезден прах, с който е намазал шейната си, за да лети по-бързо.

Той отваря подаръка.

— Господи, калейдоскоп! При това не с пластмасови, а с истински разноцветни стъкла.

Майк го вдига към грейналата елха и бавно го завърта.

— Прилича на „Шартр“ или на „Сен Шапел“. Увеличава светлинките на елхата и все едно гледаш светлинно шоу. Не мога да повярвам.

Всички се изреждаме да погледнем стъкълцата. Изключителна красота. Бен не е виждал калейдоскоп и не иска да го пусне.

— Истинска магия. Не ми казвайте какво се прави с него. За мен това е едно вълшебство и искам да остане такова.

Майк бърка по-надълбоко в чорапа и изважда голям бинокъл, сложен в кожен калъф. Доближава го до окото си като монокъл и се вторачва в нас.

— Е, доктор Уотсън, не знам какво е естеството на тази загадка, но наистина съм озадачен.

Той се кикоти по характерния за него начин, после се приближава до елхата и фокусира бинокъла върху една от топките.

— Само отражението върху нея изпълва цялата лупа.

Вече сме се събрали около него. Изглежда подаръците са интересни колкото самите чорапи.

Сетне Майк изважда чифт старомодни пантофи от агнешка кожа. От вътрешната страна има нарисувано заешка муцуна — точно каквито ми подаряваха, когато бях дете. После всяка Коледа търсехме такива с Лор, но така и не намерихме. Майк ги вдига, за да ги видим и подскача от радост като малко дете.

— Брей! Погледнете. Обзалагам се, че са ръчна изработка.

Лор се навежда към него.

— Дай да ги видя, Майк. Сигурен ли си, че ще ти станат?

— Разбира се, мамо. Дядо Коледа знае всичко, дори номерът на обувките ми.

Той продължава да вади подаръци — все по-вълнуващи и оригинални.

В чорапа има кристали във всякакви форми — сърцевидни, ромбовидни, овални, правоъгълни и дори един, поставен в края на стъклен жезъл.

После, когато всички започваме да бъркаме в чорапите, ние намираме множество подаръци като на Майк, но и по нещо специално за всеки.

За Маги има геоложко чукче в красив кожен калъф. Идеалният подарък за човек, който следва геология. А за Ники — пълен комплект инструменти за дърворезба.