— Заповядай, скъпи. Мисля, че това ще е подходящо както за теб, така и за мен.
Обикновено не получавам подаръци. Внимателно развързвам панделката и махам лепенките. Лорета го е опаковала собственоръчно — познавам стила й. Отварям кутията. Пижама. С ластик на китките и глезените, почти като анцуг, но лека и тъмнокафява. Слагам я на гърдите си.
— Погледни ме. Приличам на манекен от френско модно списание.
Лорета мие ръцете си. Поглежда ме.
— Скъпи, омръзна ми да те гледам как сутрин пристягаш с колан онази дрипа. Ще я изхвърля.
— Трябва й само нов ластик, Лор. Дори не е скъсана.
Оставям новата си пижама на масата и поглеждам старата.
Едва сега виждам, че яката е изтъркана и карираният плат е избелял. Нещата се променят, без да забележа. Продължавам да нося тази пижама, сякаш е нова.
— Веднага ще се кача да се преоблека, Лор. Весела Коледа. Можем да накъсаме старата пижама и учениците ти да я използват за парцалчета в часовете по рисуване.
— Не, Уил, няма да направя такова нещо с онези мили дечица. Ще я изхвърлим в кофата за боклук. Това е коледният подарък, който най-много искам от теб.
— Добре. Разбрах.
Изтърчавам в тоалетната и обличам новата пижама. По мярка ми е. Малко е стегната в кръста, но напоследък с всичките ми дрехи е така. Трябва да призная, че вече не съм на трийсет и три.
Връщам се и Ники и Майк ме посрещат с ръкопляскане и възторжени викове.
Отваряме и останалите подаръци и аз хвърлям хартиените опаковки в огъня — още една коледна традиция, създадена от мен. Опасна, но вълнуваща. Коледното утро може да заприлича на циклон, ако не се погрижиш за всичко. Лорета и Никол пекат вафли, а Майк им дава технически указания. Маги и Бен нареждат масата. Бен дори сяда.
Обзело ни е истинско коледно настроение. Това се дължи на чорапите и особено на пръстените. Изключвам печката в ъгъла и отивам да пусна нагревателя в банята. В дневната е повече от двайсет градуса, а горе, където ще се обличат момичетата вероятно е още по-топло, но в тоалетната е хладно.
Изваждам пликовете с поздравленията и двайсетдоларовите банкноти. Връчвам ги на Лор и тя ги раздава на момичетата. Изглеждат доволни. Надявам се, че подаръкът не е твърде егоистичен. В края на краищата, няма да стоят толкова дълго в Париж, пък може и да не искат да ги изхарчат, докато позират.
За Майк съм приготвил специален плик с чек за петдесет долара. Тайно го подавам на Лор, за да напише и тя нещо и да сложи подписа си. После му го занасям.
— Това е за теб, Майк. Не е за таксата за образование, нито за самолетен билет. Нещо допълнително, за да си купиш каквото искаш за Коледа. Признавам, че малко ни изненада, но приятно. За съжаление, още не сме добре финансово.
Той отваря плика, прочита поздравлението и не помръдва. Очите му се насълзяват. Обръща се, приближава се до елхата, вторачва се в нея и избърсва лице с ръкава на пуловера си. Гледам го и усещам, че сърцето ми се свива.
Господи, та това са само петдесет долара. Защо трябва да плаче? Дали пак не казах нещо неправилно? Да отида ли при него и да сложа ръка на рамото му или да се престоря, че не забелязвам? Божичко, колко вълнения! Започвам да се чувствам като Бен — всичко това е твърде много за мен. След две минути и аз ще избухна в сълзи, ако не внимавам. А може би трябва да направя точно това.
Майк се обръща, приближава се до Лор и я целува по рамото. После стиска ръката ми.
— Благодаря и на двама ви. Разбира се, че ще използвам парите, но не ги заслужавам. Имам чувството, че непрекъснато взимам от вас и с нищо не ви се отплащам.
Объркан съм. Положението е извън моите възможности. Ала нещо трябва да се каже. Ники ме спасява.
— Не се притеснявай, Майк. Все някога ще се наложи да се отплатиш. Знаеш какъв е татко — никога не губи. Един ден ще платиш за всичко. Не се тревожи.
Тя го прегръща през кръста, изплезва ми се и се смее.
Това оправя нещата, формата за печене на вафли пожънва голям успех. Прави ги толкова бързо, колкото ги ядем и това е страхотно. Лорета приготвя сиропа по обичайния начин — разтопена кафява захар и сок от клен за цвят и аромат.
Разчистваме масата, обличаме топли дрехи и излизаме. Времето е ясно и мразовито. Майк пробва леда върху езерото. Лорета слага ръка на устата си, когато той започва да подскача, за да ни покаже колко е твърд. Дори Бен се престрашава да стъпи върху заледената повърхност. Снегът се разпръсва лесно и оставя ясни и прозрачни ивици лед.