Довършваме и последния мъдрец. Фигурата е на самия бент. Сякаш току-що пристига. Мадам Калве отваря вратата, за да изтърси покривката за маса. Още е облечена в синия си домашен халат — същия, който носи от дванайсет години, откакто идваме в мелницата.
Тя замръзва на мястото си. Слиза две стъпала, вторачва се, после се обръща и изтичва в къщата.
— Кати, Клод, venez voir! Venez voir ce qu’ils ont fait!5
Никол и Маги са прикрепили градинския маркуч към крана навън и пръскат с вода снежните фигури. Температурата още е под нулата и ледът замръзва и става гладък. Много е красиво. Може би, защото е нещо, което сме направили заедно, но според мен снежните скулптури съперничат на онези, които съм виждал в Рим и във Флоренция. Има някаква наивна простота, масивност на формите и монолитност на материала, която им придава великолепие. Краткотрайната светлина на зимния ден започва да избледнява и розовото зарево от запад прави цвета на лицата почти човешки.
Майк тегли Женевиев с мотоциклета. Тя се пързаля с кънки за пръв път и непрекъснато пада. Държи се за въжето, което Майк е завързал за багажника. Писъците, виковете и смехът им контрастират на величественото мълчание на снежните фигури — истинска коледна музика за моите уши.
Но аз съм премръзнал. Маги и Бен също. Никол изглежда не усеща ни умора, ни студ. Отново слага кънките, за да се присъедини към Майк и Женевиев. Внимателно слизам по стъпалата. Влизам в мелницата, сядам на люлеещия се стол и свалям кънките. Краката ми се радват на свободата и топлината. Приближавам се до Маги, за да й помогна да събуе кънките. Окачаме палтата и ръкавиците си на кукичките над камината. Сега вълшебните чорапи и реалните подаръци са сложени на леглата ни. И Бен окачва ръкавиците и палтото си. После се намества на люлеещия се стол, където седях аз. Лор работи в кухненския ъгъл.
— Уил, скъпи, ще омесиш ли плънката за пуйката? Знам, че я харесваш по някакъв начин, а аз все не мога да я направя така.
Измивам ръцете си. Наистина има точно определен начин, по който харесвам пълнежа на пуйката. Обичам да го мачкам, докато всичко се слее в едно — хапките хляб, целината, подправките, кестените и ябълката. Този ефект се постига само ако бръкнеш с двете ръце и стискаш, и мачкаш, докато не останат цели и твърди парченца. Ръцете ти стават лепкави, но това занимание ми доставя удоволствие. Вероятно е останало от детството, когато се стисках и не ходех по голяма нужда. Омесването на плънката сигурно е първи братовчед на потребността ми от ред.
Правя сместа, както трябва и напълвам пуйката. Зашивам я с конец и оставям малко плънка, за да я сложа в алуминиево фолио. Пълнежът никога не ми стига, особено когато е мек и влажен като сегашния — компенсира за сухото месо на пуйката.
Скоро пуйката е във фурната и картофите са залети с масло и готови да влязат вътре, четирийсет минути, преди да извадим всичко. Лорета предлага да отидем на разходка. Тя вари червените боровинки, които имах късмета да намеря на Марше Алигр в Париж. Сега ни остава само да чакаме. Проверявам газената бутилка. Все още е тежка. Газта няма да свърши по време на печенето, както се е случвало преди.
— И така, кой ще дойде с нас на една разходка за изостряне на апетита?
Лор сваля палтото си от кукичката. Сложила си е шапката и ръкавиците. Уморен съм, но разходката преди вечеря също е наша коледна традиция. Ала от друга страна, никога не сме правили цяла ясла, пълна с хора и животни от сняг, точно преди да започнем да готвим. Маги протяга крака.
— Не мога. Ще заспя над яденето. Ще остана вкъщи и ще заливам пуйката на половин час.
Никол се е изтегнала на нашето легло. Лицето й е бледо, но скулите й са зачервени.
— И мен не ме бройте. Мисля да подремна.
Бен се е навел над огъня и разбутва дървата.
— Аз също ще остана тук да се грижа за огъня. Искам да чета книгата, която Маги и Никол ми подариха.
Книгата е огромна и се разказва за историята на авиацията. Сигурно струва петдесет долара. Има стотици цветни илюстрации на всеки по-крупен самолет от началото на въздухоплаването.
Никол разказа някаква шантава история, свързана с книгата. Сложила я на багажника в купето на влака, с който пътувала от летище „Дьо Гол“ до Париж. Книгата паднала и едва не кастрирала младият французин, който седял до Никол. Не била виждала толкова изумен и уплашен човек. Скочил от мястото си и изтичал накуцвайки до тоалетната, вероятно за да провери дали е невредим. После се преместил.