Майк събува кънките. Седи на воденичния камък под елхата, а коледните украшения го удрят по главата. Женевиев стои до него.
— Женевиев и аз ще отидем у тях, за да видим какво става. Ще се върнем за голямата вечеря. В колко часа ще ядем?
Лорета поглежда швейцарския часовник, на който липсва кукувицата.
— Пуйката би трябвало да е готова в седем и половина.
Никол вдига глава от възглавницата и сънено казва:
— Ако не успеете да дойдете, аз ще изям вашия дял.
Майк става и взима ключовете за мотоциклета. Още една кукичка остава без дрехи, изпускащи пара. Хвърлям две дървета в огъня.
— Добре, ще отидем сами. Бен, от време на време отмествай поглед от книгата, за да проверяваш дали огънят гори. Това е нашият главен източник на топлина. Мръкне ли, ще стане по-студено.
— Добре. Няма да мърдам оттук. Кога съм оставял огънят да угасне?
Разстроен е. Никога не е бил толкова докачлив. Винаги сме се спогаждали. Обръщам се към Лор.
— Е, скъпа, предполагам, че ще бъдем само двамата. Накъде да тръгнем?
— Бих искала да погледам кравите и агнетата. Да минем покрай къщата на Пинсон и после надолу, по онзи стар и дълбоко набразден римски път. Ще излезем пред дома на семейство Вашо и ще се върнем по пътя.
Кимам. Излизаме и внимателно затваряме вратата. Чувам, че Бен става и слага газената бутилка, за да я подпре. Поглеждам термометъра. Минус четири градуса. Мислех, че е по-студено.
Качваме се на бента. Клод, Филип, Кати, Пиер Русо и двете момиченца гледат нашите скулптури. Пиер се приближава до нас и стиска ръката ми. Говори тихо, сякаш сме в църква.
— Ah, ca c’est quelque chose. Est-ce-que c’est vrai que vos enfants ont fait cette miracle?6
Усмихвам се и му казвам, че Маги, Лорета и аз само сме правили снежните топки, а Никол, Майк и Бен са оформили фигурите.
Сега композицията е великолепна. Слязлото на хоризонта розово слънце удължава сенките и придава още по-голяма монолитност на фигурите. Жалко, че не могат да останат завинаги. В същия миг се сещам за фотоапарата, който купих за Лорета. Извинявам се и се връщам в мелницата, като бутвам газената бутилка, фотоапаратът е в кутията под елхата. Подозирам, че Лор прави също като Бен — запазва малко от коледната атмосфера за по-късно, когато е по-спокойно. Не бърза да отваря подаръците. Излизам и й давам пакета. Лор разговаря с Кати и с момиченцата. Разхождат се около ледените статуи.
Лорета поглежда пакета, после мен.
— Сега ли трябва да го отворя?
— Ще се зарадваш, ако го направиш.
Тя дръпва панделката и разопакова подаръка. Вижда, че е фотоапарат и се усмихва.
— Знаеш, че не мога да снимам, Уил. Но си постъпил правилно. Трябва да си направим снимки.
Подава ми кутията. Изваждам фотоапарата, слагам филмче и й обяснявам как се снима. Няма нищо по-лесно. Доближавам го до окото си. Светлината е достатъчна. Натискам копчето. Чува се характерното за „Полароид“ жужене и снимката излиза. Вълшебството на фотоапарата почти засенчва нашите ледени скулптури. Всички охкаме и ахкаме на два различни езика.
Снимката е сполучлива, фигурите се виждат ясно. В тях има някакъв мистичен ореол на вечност и неизменност и същевременно — усещане за нещо човешко, присъщо на живата картина. Има и атмосфера на духовен символизъм.
Едва убеждавам Лор да откъсне поглед от фотосите и да се опита да снима. Напомням й да държи фотоапарата неподвижен, докато натиска копчето. Това са единствените му неконтролируеми променливи величини. Инак прави всичко сам.
Тя иска да види какво е излязло от първия й опит, но аз я карам да продължава да снима от различни ъгли близо до фигурите, защото светлината намалява. Издърпвам снимките и ги държа в ръка ветрилообразно като карти за игра. Събираме цялото село. Лорета изщраква филмчето и се приближава до нас. Лицето й е оживено и радостно. У нея се е промъкнало някакво силно коледно чувство. После, докато разглеждаме снимките — една от друга по-хубави и невероятно прекрасни — и двамата сме завладени от мига, погълнати от настоящия момент в екзистенциалния смисъл, отдалечени от всичко и изживяваме пълноценно радостта си. Даваме снимките и на другите, за да ги видят и Лорета се обръща към мен. Говори на английски.