— По-добре да се връщаме при пуйката и при децата, Лор. Няма съмнение, че ще завали дъжд. Ако не друго, то поне в Морван времето е разнообразно.
Забързваме се, после започваме да се пързаляме. Много е приятно е да се плъзгаш в кишата. Непрекъснато се блъскаме един в друг. Спускаме се по хълма и се задъхваме, докато стигнем до мелницата. Лорета е обула ботуши с гумени подметки и се пързаля, независимо дали иска или не. Моите стари ботуши ни дават устойчивост, ако я държа здраво.
Минава шест, когато се прибираме вкъщи. Никол още спи. Маги затваря фурната, след като е заляла пуйката. Бен е разглобил пушката си и я почиства на масата, същата, която ще украсим с нашата коледна вечеря. Вдига глава и пита:
— Кога ще ядем?
Лорета проверява пуйката. От фурната се разнасят страхотни ухания. Лорета маха напоената с масло кърпа от гърдите на пуйката и нарежда картофи около нея.
— Хайде, Бен. Време е да прибереш пушката. Коледната вечеря ще започне скоро.
Другите нареждат чиниите, ножовете и вилиците. Слагаме прибори и за Майк и Женевиев, макар че още не са дошли. Отново усещам световъртеж и губя чувство за ориентация. Поглеждам Никол, която спи с леко отворена уста и се опитвам да я възприема като майка. Тя е умна, но не мога да си представя, че ще прояви достатъчно последователност и всеотдайност, за да бъде майка. Ала по всяка вероятност майчинските сокове ще избият на повърхността.
Опитвам се да помогна в подреждането на масата, но Бен и Маги — под вещите указания на Лорета — се справят отлично. Затоплят чиниите на газения котлон. Чувам бръмченето на мотоциклета на Майк. Никол се обръща и отваря очи. Сяда, прозява се и провесва крака от леглото.
— Господи, тук е като в работилницата на Дядо Коледа! Каква задача имате за едно уморено малко джудже?
Лорета се приближава до нея и й подава ръка да стане. Прегръща я. Никол изглежда смутена. А може би е само сънена.
— Ники, ще ми помогнеш ли да приготвя соса от червени боровинки? Доколкото разбирам от готварската книга, първо правим част от него, после взимаме малко за желето. Прочети рецептата. Не мога да намеря очилата си, пък и буквите са много дребни.
Никол и Лор махат капака на димящата тенджера с червени боровинки. Моята задача е да нарежа пуйката, затова се изтягам на леглото, на което доскоро лежа Никол и събирам сили. Топлината й прониква в гърба ми.
После ми хрумва да сложа нови свещички на елхата, за да ги запаля, докато се храним. Ставам и отварям два пакета. Трудно ми е да ги поставям, защото клонките се огъват и не намирам лесно щипките. В бързината, докато тръгвахме от Париж и аз съм забравил очилата си. Господи, мразя да завися от тях, след като цял живот съм имал отлично зрение!
Майк и Женевиев идват, като тропат по стъпалата и бъбрят. Надявам се, че е почистил мотоциклета от кишата. Хромираните части, разбира се, ще ръждясат, но когато изсъхне, ще бъде истински дявол. Ала Майк е на друго мнение. Знам, че предпочита мотоциклетът да изглежда така, сякаш току-що е минал през кален мотокрос. Вероятно това е съвременната представа за мъжественост. Нали и ние навремето засуквахме ръкави, за да приличаме на Марлон Брандо или на Джеймс Дийн. Обичам да карам мотоциклета, когато е лъснат. Имам чувството, че е коледен подарък и се качвам за пръв път — вероятно неизживяно детство.
Женевиев отива да помогне на Лор и Никол. Бен отново слага дърва в огъня. Хвърля още един пън. Сигурен съм, че съм сложил свещи навсякъде.
В седем и четвърт изваждам пуйката от горещата фурна. Изглежда идеална. Лор е сложила на масата големия нож, вилица и дълбока чиния, в която да натрупам нарязаното месо. Никол оставя двете разновидности на соса от червени боровинки в хладилника и изважда изстуденото бяло вино, което ще пием с вечерята. Майсторски накъдря металното фолио около корковата тапа, изважда я бързо и сръчно и я закача отстрани на бутилката. Тя работи две лета като сервитьорка на коктейли и това е едно от придобитите й тогава умения.
Разрязвам пуйката и соковете бликват. Отделям бутчетата. В нашето семейство оставяме частите с тъмно месо цели. Отрязвам крилцата по същия начин. Наточвам ножа. Имам проблем. Така и не можах да усъвършенствам движенията на месар, но се старая да им подражавам. Не научавам лесно такива неща.