— Не. Нищо подобно.
Срязвам още две въжета. Невъзможно е да ги разплета. Предполагам, че Майк е стегнал здраво възлите.
— Къде ще живеете, Майк? Как? Неприятно ми е да се държа толкова бащински, но аз съм единственият баща, който имаш. Пък и трябва да го направя. Дори само, за да успокоя съвестта си. Не разговарях достатъчно с Маги за нейния брак. Тя взе всички решения сама и виж какво стана сега.
Майк работи клекнал. Също като баща ми. Може да клечи един час, но аз издържам само пет минути, защото се схващам. Това е едно от уменията, които са ме прескочили и са наследени от следващото поколение. Той се обръща и ме поглежда.
— Не се притеснявай за Пег. Всичко ще се уреди. Може би двамата с Джордж са направили грешка, това е всичко.
Изправям се. Прерязах въжетата. Майк наглася фенера, за да се съсредоточи върху другата страна на колелото. Взимам фенера и възсядам мотоциклета, така че да осветявам мястото, където той работи. И двамата сме по пуловери, но не е студено.
От устата ни излиза пара. Майк се качва на задната седалка, с гръб към мен и стисва гумата между краката си.
— Зарязвам университета, татко. Затова престани да изпращаш чекове за учебната такса. Женевиев и аз ще живеем тук, във Франция. Тя е намерила малък апартамент в Двайсети район. Само за шестстотин франка на месец. Аз ще помагам в магазина на стария мосю Коста. Вероятно ще ми плаща по четири хиляди. Женевиев ще работи в пощата. Двете заплати би трябвало да ни стигат. Сигурно ще ми дадат разрешително за работа, след като се оженя за нея.
— Това ли искаш, Майк? Твоят прадядо, дядо и повечето чичовци бяха дърводелци. Труден занаят и не носи много пари… Виж какво, остани в университета още две години. После ще имаш карта за Академичния съюз и докторска титла. Аз не успях да го направя, защото се ожених твърде рано. Не искам и ти да допускаш същата грешка. Това може да промени целия ти живот.
— Твоят живот не ми изглежда толкова лош, татко. Ще бъда доволен, ако моят е наполовина толкова хубав.
Достатъчно ли говорих? Не искам да споря, а само да му помогна да огледа нещата от всички страни. Никой не познава същината на живота на другия. Изумен съм, че моят му харесва. Господи!
— Виж какво, Майк. Ако учиш само още една година, ще имаш учителска правоспособност и вероятно магистърска степен. С тях ще получиш работа навсякъде по света, дори тук, във Франция, в Международното училище, където преподава майка ти или в Американския колеж. През тази една година ще ви помагаме финансово, ако искате. Животът ти ще бъде различен… Но най-важното е дали наистина искаш да се ожениш. Не го ли правиш само от състрадание към Женевиев, защото родителите й се развеждат? Имаме желание да ти помогнем, но не и ако това се задълбочи в нещо, за което после ще съжаляваш. Като Маги.
Майк маха последното въже. Проверява и предната гума. Става, протяга се, повдига се на пръсти и се прозява. Може би иска да ми каже, че се е уморил от разговора и смята да се измъкне. Не, това е само от напрежение.
— Татко, ти беше ли наясно с всичко, когато се ожени за мама? Знаеше ли, че я обичаш? Притесняваше ли се какво ще стане, след като двамата сте толкова различни? Мама произхождаше от заможно семейство, от което се опитваше да избяга, нали? Безпокоеше ли се дали само я съжаляваш, искаш да я спасиш и да я защитаваш от света?
Той млъква. Слизам от мотоциклета и насочвам фенера към пода. Как е възможно да имам толкова умно дете?
Как е разбрал тези неща? Неговият живот трябва да е по-хубав от моя. Не обичам да мисля колко малко знаех за родителите си, когато бях на неговата възраст. Те бяха само биологичен фон. Едва когато станах на четирийсет и пет и те умираха, разбрах какво е потеклото им.
Майк отваря вратата, за да влезе малко светлина.
— Е, татко, аз съм си такъв. Понякога съм уверен, друг път съм убеден, че греша. Всичко, което ти каза, ми е минавало през ума. Не мога да гарантирам нищо за себе си или за Женевиев. Това е риск, но смятам, че имам желание да го поема. Ще поговоря с нея дали да отидем в Калифорния и да продължа образованието си. Вече не мога да взимам сам решенията, свързани с нашия съвместен живот. Благодаря за предложението, но не трябваше ли първо да разговаряш с мама? Парите са и нейни, нали?
— Майк, когато си женен от трийсет години, не е необходимо да питаш за тези неща, просто ги знаеш.
— Ето, това имах предвид, татко. Разбираш ли?
Той отваря широко вратата. Изгасям фенера и го окачвам на стената, над водомера. Излизаме и нагазваме в калта. Заобикаляме къщата и се качваме на бента. Спираме и гледаме бавно топящите се ледени фигури, после влизаме в мелницата.