Разтребването е към своя край. Лор накисва тенджерата в умивалника. Маги и Женевиев бъбрят на френски, бършат чиниите и ги нареждат в кухненския шкаф. Никол почиства масата. Поглежда ни.
— Идвате точно навреме. Наяждате се и оставяте жените да разтребват. Типично.
Но в тона й няма язвителност. Усмихва се. Майк окачва палтото си.
— Бихме се с полярни мечки и вълци, Ник. Цели глутници се разхождат навън. Опитахме се да хванем нещо за ядене, но беше твърде тъмно.
В същия миг забелязвам, че съм забравил да запаля свещите по време на вечерята. Може да го направя и сега. Взимам кибрита от подставката, която Майк ни подари.
Никол слага покривката и бодливата зеленика на масата. Ще започна от най-горните свещи и ще продължа надолу, за да не пропусна някоя. Може да се изгоря, ако протегна ръце над някоя вече запалена свещ. Никол се приближава до мен и ми помага.
— Татко, наистина ли искаш да запалиш твоите електрически светлинки? Нямам нищо против. Само се заяждах.
— Не. Те са резерва, Ники. Използвам ги, когато свършат свещите или ме мързи да сложа нови и да ги запаля. Ще се придържаме към старомодния начин.
Пламва и последната свещ. Отстъпваме назад, за да видим ефекта. Другите седят около масата. Обърнали са столовете с лице към елхата. Бен е в люлеещия се стол, но не чете, а гледа ту огъня, ту елхата.
Майк подема „Там, в яслата“, после изпяваме „Зелени ръкави“. Все не мога да запомня думите и си измислям. Лор и Никол помнят всичко, затова се вслушвам в тях. Майк и Женевиев се преместват на леглото. Тя се изтяга до него и слага глава на гърдите му. За нея тези песни не означават нищо.
Започвам следващата с „Il est ne le divine enfant“8 и тя ме поглежда, усмихва се и започва да пее с нас. Ще бъде хубаво да я имаме в нашето семейство. Приказките, че щом синът ти се ожени, се сдобиваш с дъщеря, не са съвсем безпочвени.
Пеем, докато угасне и последната свещ. Всички гледаме така, сякаш някой умира, как пламъчето потрепва, проблесва, намалява и накрая угасва. Остава да гори само огънят, който хвърля отблясъци върху украшенията на елхата. Чудесен завършек на коледния ден.
След малко Майк и Женевиев решават да тръгнат за тяхната къща. Усещам, че тя става нервна и се притеснява за родителите си. Предлагам на Майк да вземе колата, защото пътят е толкова кишав, че с мотоциклета ще се намокрят. Давам му ключовете.
— Не забравяй, че няма трета скорост, спирачките са несигурни, амбреажът заяжда и прозорецът не се затваря.
— Нещо ново, татко? Някога имал ли си кола, която да е в пълна изправност? Едва ли ще мога да карам превозно средство без три сериозни повреди.
Той протяга свободната си ръка и ме прегръща. Говори тихо, почти шепнешком.
— Ще обсъдя с Женевиев онова, което ми каза. Още веднъж благодаря за предложението и не забравяй да питаш мама.
Маги и Никол се качват да си легнат. Денят беше дълъг и снощи никой не спа достатъчно. Едва се влача. Бен изважда сгъваемото легло и дюшека и се настанява пред камината. Включвам електрическите светлинки на елхата. Блясъкът им е приятен и топъл. Лорета вече си е сложила тъмносинята памучна нощница. Бен отива в тоалетната да се преоблече. Бързо свалям дрехите си и нахлузвам новата пижама. Страхотен коледен подарък. Тъкмо се вмъквам в леглото, когато Бен излиза от банята. В едната си ръка държи дрехите, а в другата — два пакета, увити в хубава хартия. Оставя ги под елхата, после се мушва в спалния чувал, слага си очилата, поставя часовника на масата и се изтяга. Явно възнамерява да празнува Коледа по свой начин.
Чудя се какви ли подаръци ни е приготвил. Дали има нещо за Майк, Никол и Маги? Съмнявам се. Утре вероятно ще бъде истинската Коледа за него. Надявам се, че другите деца няма да останат разочаровани, когато разберат това. Опитвам се да реша дали да изключа светлинките на елхата, когато усещам, че заспивам.
VII
Седем лебеда плуват
Събуждам се. Тъмно е. Отварям очи веднага, сякаш някой ме е разтърсил. Не ми се ходи до тоалетната, следователно не е минало много време, откакто съм си легнал. Всички спят. От леглото на Бен се разнася равномерно дишане. Надигам се да погледна огъня. Последният пън, който сложих, е изгорял. Трябва да хвърля още дърва, но сигурно не е необходимо, защото навън е топло. Лягам по гръб. Опитвам се да видя колко е часът, но комбинацията от оскъдна светлина и замъглено зрение ми попречва. Макар да съм уморен, имам чувството, че няма да заспя. В главата ми сякаш трескаво се върти някаква машинка.