Накрая решавам да стана, да пия вода, да прочистя организма си от виното, да хвърля дърва в огъня и да се изпикая, за всеки случай. Така може да изкарам до сутринта.
Долепям се до стената, отмятам завивките и внимателно се измъквам от леглото. Не искам да будя Лор. Първо изпивам две чаши вода — толкова студена, че зъбите ми изтръпват. Лор я затопля, когато мие зъбите си и никога не пие направо от кранчето, дори през лятото. Налива водата в шише и я оставя да придобие стайна температура.
Хвърлям в огъня два големи пъна. Горим дърва така, сякаш запасите ни са неизчерпаеми. Ала дървата свършват. Както и моите дни — може би ми остават само девет хиляди, ако ми провърви. Решавам да пикая навън. Обувам чехлите, взимам джобното фенерче, безшумно отмествам газената бутилка, отварям вратата и я затварям, колкото мога по-плътно. Запалвам фенерчето и се изпикавам във водата, която вече не е замръзнала.
Внимателно се качвам на бента. Осветявам мястото, където бяхме направили яслата. Все едно наблюдавам потъването на „Титаник“.
Вероятно ме е събудило движението на леда. Фигурите — разтопени почти до неузнаваемост овални парчета — още се извисяват над повърхността, но ледът, върху който са изваяни, се е откъснал, наклонил се е на една страна и водата бавно поглъща скулптурите. Двама от влъхвите са вече под водата, а третият се е превърнал в безформена буца. В мрачните дълбини плават снежни топки. Водата бавно и безмилостно се покачва. Единият пастир и младенецът в люлката потъват. Дева Мария, Йосиф и животните се накланят. След десет минути всичко изчезва.
Става ми студено, макар че духа южен вятър.
Внимателно слизам по стъпалата. Съзнавам, че лесно мога да падна и да си счупя нещо. Смъртта ни дебне незабележимо. Вероятно можем да се борим с нея с физически упражнения, природосъобразна храна, тичане и йога, но може ли да отблъснеш тигър с навит на руло вестник? Насочвам лъча на фенерчето към термометъра. Плюс десет градуса. Поглеждам часовника си. Полунощ.
Треперейки, събувам мокрите и студени чехли и лягам. Леглото е още топло. Как ще обясня на Лор защо чехлите са мокри? И двамата ги използваме. Носим един и същ номер обувки. Може би трябва да стана отново и да ги сложа до камината да съхнат. Не, студено ми е. Знам, че няма да заспя. Лорета се обръща и слага ръка на устата ми. Целувам я. Пръстите й са като удължени устни.
— Съжалявам, Лор. Събудих ли те?
— Не, бях будна.
— Излизах навън.
— Знам.
— Намокрих чехлите.
— Досетих се. Не се тревожи за това. Няма значение.
Тя лежи по гръб. Не мога да видя дали очите й са отворени.
— Гледах как яслата потъва в езерото. Ледът се наклони и се плъзна във водата. Все едно наблюдавах потъването на кораб.
— Много жалко, скъпи. Надявах се, че скулптурите ще издържат, докато момичетата заминат. Работиха толкова усърдно.
Имам чувството, че Лорета е полузаспала. Гласът й е много по-тих, спокоен и ясен от обичайния. Би трябвало да млъкна и да я оставя на мира, но се чувствам самотен. Претъркалям се на другата страна и слагам ръка върху нея. Тя се обръща с гръб и ме блъсва със задник.
— Честита годишнина, Лор.
— Още не е станало утре, скъпи.
— Минава дванайсет. Женени сме от трийсет години. Кой би повярвал?
— Аз. Само че се оженихме в Илинойс, а там са седем часа след нас. Пък и сключихме брак в девет сутринта. Дотогава има още шестнайсет часа.
Сега знам, че тя е напълно будна. Сънен човек не може да направи тези изчисления. А може би отдавна е пресметнала всичко.
— Разговарях с Майк. Мисли да работи при мосю Коста и да живее в Париж. Иска да зареже образованието.
— Щом наистина го иска, предполагам, че не можем да направим нищо. И без това не мислех, че има желание да стане палеонтолог. Някак си не му подхожда. Смятам, че се е въвлякъл в някакво сложно премеждие.
— Да, може би. Но аз се притеснявам, че всъщност не иска да се жени. Възможно е да се залавя с брака, както с науката — по случайност. Просто поема най-лесния път.
— Така става с почти всичко, скъпи. Не се съпротивлявай толкова усилено. Остави нещата да следват естествения си ход. Няма върховен господар, нито предсказуем план. Трябва да имаш повече увереност.