Наблизо имаше градинска пейка и мис Марпъл се насочи към нея. Едгар застана намръщен отпред.
— Сигурна съм — продължи тя оживено, — че мистър Сероколд много разчита на вас.
— Не знам — повтори Едгар. — Наистина не знам. — Той се намръщи и седна до нея объркано. — Намирам се в твърде затруднено положение.
— Разбира се — съгласи се мис Марпъл.
Младият Едгар се втренчи пред себе си.
— Това е строго поверително — каза той неочаквано.
— Предполагам — отвърна мис Марпъл.
— Ако имах правата си…
— Да?
— Мисля, че мога да ви се доверя. Сигурен съм, че няма да кажете на никого.
— Разбира се, че няма. — Забеляза, че той не изчака, за да чуе потвърждението й.
— Баща ми… Истината е, че баща ми е много високопоставен човек.
Този път нямаше нужда да казва каквото и да било. Трябваше само да слуша.
— Никой не знае, освен мистър Сероколд. Виждате ли, ако се разчуе, положението на баща ми може да се окаже застрашено. — Той се обърна към нея. Усмихна се. Тъжна, достолепна усмивка. — Разбирате ли, аз съм син на Уинстън Чърчил.
— О! — отвърна мис Марпъл. — Разбирам.
Тя наистина разбра. Спомняше си една тъжна история, разиграла се в Сейнт Мери Мийд — и как бе завършила.
Едгар Лоусън продължаваше и думите му й се струваха познати, сякаш бяха част от театрална постановка.
— Имало е причини. Майка ми не е била свободна. Нейният съпруг бил в психиатрична клиника… Нямало как да се разведе и дума не можело да става за нов брак… Не ги обвинявам. Поне така си мисля… Той винаги е правил всичко възможно за мен. Дискретно, естествено. И точно заради това дойдоха неприятностите. Той има врагове… Те са и против мен. Наблюдават ме. Следят ме, където и да отида. И се опитват да ми навредят.
Мис Марпъл поклати глава.
— Боже мой, Боже мой!
— В Лондон учех медицина. Подправиха резултатите от изпитите. Искаха да се проваля. Следяха ме по улиците. Говореха на хазяйката разни неща. Където и да отида, те са след мен.
— О, едва ли можете да сте сигурен в това.
— Сигурен съм, уверявам ви. Те са хитри. Никога не успявам да ги видя, не знам кои са. Но скоро ще науча… Мистър Сероколд ме взе от Лондон и ме доведе. Беше добър с мен… много добър. Но дори и тук не съм в безопасност. Дори и тук. Те са навсякъде. Работят срещу мен. Карат другите да ме мразят. Мистър Сероколд смята, че това не е вярно, но той не знае как стоят нещата. Или… понякога се чудя… мисля си…
Той млъкна. Изправи се.
— Това е строго поверително. Разбирате, нали? Но ако видите някой да ме следи… да ме шпионира, кажете ми, моля ви!
И той се отдалечи — чист и спретнат, патетичен, невзрачен. Мис Марпъл го гледаше и се чудеше…
Чу глас:
— Откачен. Напълно откачен.
До нея бе застанал Уолтър Хъд. Ръцете му бяха потънали дълбоко в джобовете и той наблюдаваше отдалечаващата се фигура на Едгар Лоусън.
— Що за място е това в края на краищата? Всички са побъркани. Всички до един.
Мис Марпъл не отговори и той продължи:
— Този Едгар… Как ви се струва? Твърди, че баща му бил лорд Монтгомъри. Не мисля, че е възможно. Старият Монти!? Това, което съм чувал за него…
— Не — съгласи се мис Марпъл. — Не е възможно.
— На Джина пък говорил нещо съвсем друго. Някакви врели-некипели, че е наследник на руския престол. Че е син на еди-кой си Велик княз и не знам още какво. Дявол да го вземе! Наистина ли това момче не е наясно кой е баща му?
— Предполагам, че не — отвърна мис Марпъл. — Може би точно в това е проблемът.
Уолтър се отпусна тежко на пейката до нея и повтори:
— Всички са побъркани.
— Не ви ли харесва Стонигейтс?
Младият мъж се намръщи.
— Просто не мога да възприема тези хора, това е всичко! Не мога. Вземете къщата… всичко в нея… Богати са, нямат нужда от пари. Имат ги. А вижте как живеят. Напукани порцеланови сервизи и евтини, най-обикновени боклуци, бъркотия. Никаква прислуга, както би трябвало да се очаква в такъв дом… Погледнете тапетите, завесите, тапицерията на мебелите… Сатен и брокат и какво ли не, но е пред разпадане. Голям сребърен чайник, но черен, защото не е почистван Бог знае откога. Мисис Сероколд просто не дава пет пари. £ Спомнете си с каква рокля беше снощи! Кърпена под мишниците, износена… А може да отиде и да си купи каквото си пожелае. От най-скъпите магазини. Пари? Потънали са в пари!