— Винаги съм смятала, че милата Кари Луиз е твърде далеч от светската суета.
— О, зная. Едва издържам вече. Капризите, прищевките, идеалистичните й планове. Нямате представа, лельо Джейн, какво означава всичко това. Разбира се, аз познавам добре нещата. Отраснала съм тук.
Мис Марпъл искрено се изненада, когато чу, че Милдред Стрет се обръща към нея с „лельо Джейн“. А навремето бе съвсем нормално. На коледните подаръци за децата пишеше: „С любов от леля Джейн“ и когато я споменаваха, не много често според нея, вероятно я споменаваха като „леля Джейн“.
Мис Марпъл погледна съсредоточено жената на средна възраст, седнала на пейката до нея. Стиснатите тънки устни, дълбоките бръчки от носа надолу, вкопчените една в друга ръце.
— Детството ви трябва да е било много трудно — каза тя тихо.
Милдред Стрет я изгледа с напрегнат, благодарен поглед.
— Щастлива съм, че някой може да го оцени. Хората рядко си дават сметка какво преживяват децата. Виждате ли, Пипа беше хубава. Освен това бе и по-голяма от мен. Цялото внимание вкъщи беше насочено към нея. И майка, и татко я окуражаваха… не че имаше нужда от окуражаване… Подтикваха я да върви напред, да се показва. Аз винаги съм била тихата. Бях притеснителна… Пипа не знаеше какво е срамежливост. Едно дете може да страда много, лельо Джейн.
— Така е — съгласи се мис Марпъл.
— Пипа казваше: „Милдред е ужасно глупава.“ Но аз бях по-малка от нея. Естествено, нямаше как да разбирам уроците й в училище. Освен това е толкова несправедливо за едно дете непрекъснато да дават предимство на сестра му. „Какво хубаво момиченце!“ — възхищаваха се всички. А мен никой не ме забелязваше. Татко се шегуваше и играеше само с Пипа. Все някой трябваше да види колко тежко ми става от всичко това. Цялото внимание беше насочено към нея. Тогава бях малка и не можех да знам, че най-важното е характерът.
Устните й се разтрепериха за миг и отново се присвиха.
— И това беше нечестно. Наистина нечестно. В края на краищата аз бях тяхното дете. Пипа беше осиновена. Аз бях дъщеря им. Тя не им беше никаква.
— Може би са й обръщали повече внимание именно затова — предположи мис Марпъл деликатно.
— Харесваха я повече — отвърна Милдред Стрет и добави: — Дете, чиито родители не са го искали… Или е било незаконно, което е по-вероятно. Всичко това личи и у Джина. Тя има лоша кръв. Кръвта винаги си казва думата, независимо от всички теории на Луис за ролята на средата. Кръвта си казва думата. Погледнете Джина.
— Джина е хубаво момиче — отбеляза мис Марпъл.
— Ами поведението й? Всички, освен майка ми забелязват какво прави със Стивън Рестарик. Просто отвратително! Не може да се отрече, че се омъжи много несполучливо, но бракът си е брак и човек трябва да се съобразява с него. В края на краищата тя сама си е избрала този ужасен американец.
— Наистина ли е толкова ужасен?
— О, лельо Джейн! Прилича ми на гангстер. И е така намръщен и груб! Почти не си отваря устата! Изглежда недодялан и невъзпитан.
— Струва ми се, че е нещастен — отбеляза мис Марпъл тихо.
— Не мога да си представя защо… Ако оставим настрана поведението на Джина, разбира се. Тук той има всичко. Луис му предложи няколко начина, по които да бъде полезен, но той предпочита да се мръщи и да не прави нищо. О, това място е просто невъзможно — избухна тя неочаквано. — Абсолютно невъзможно! Луис не мисли за нищо друго, освен за тези кошмарни млади престъпници, а майка ми — единствено за него. Всичко, което прави Луис, според нея е правилно… Погледнете градината само! Плевелите, храсталаците. Ами къщата? Нищо не е както трябва. Зная, че в наши дни е трудно с прислугата, но все пак може да се намери изход. Въпросът не опира до пари. Просто никой не се интересува, това е то. А ако къщата беше моя… — Тя замълча.
— Боя се — каза мис Марпъл, — че условията сега са съвсем различни. Големите имения като това са сериозен проблем. Сигурно е било много тежко за вас да заварите нещата така променени, когато сте се върнали отново. Наистина ли предпочитате да живеете тук, а не някъде… самостоятелно?
Милдред Стрет се изчерви.
— В края на краищата това е моят дом — отсече тя. — Домът на баща ми. Никой не може да промени този факт. Имам право да живея тук, ако искам. И искам. Само майка да не беше толкова невъзможна! Не иска дори да си купи прилични дрехи! Джули се тревожи ужасно.