— Нямахме представа, че си в Англия, Кристиян — заговори мисис Сероколд.
— Да. Пристигнах доста неочаквано, така е.
— Жалко, че го няма Луис. Колко можеш да останеш?
— Исках да си тръгна утре. Кога ще се върне той?
— Утре следобед или вечерта.
— Изглежда ще трябва да се задържа още една вечер.
— Ако ни беше предупредил…
— Мила Кари Луиз, наложи се да тръгна съвсем неочаквано.
— Значи ще изчакаш Луис?
— Да, налага се да го видя.
Мис Белъвър каза на мис Марпъл:
— Мистър Гулбрандсен и мистър Сероколд са попечители на института „Гулбрандсен“. Другите двама са епископът на Кроумър и мистър Гилфой.
В такъв случай мистър Гулбрандсен беше дошъл в Стонигейтс по работа във връзка с Института. Изглежда мис Белъвър и всички останали смятаха така. Все пак мис Марпъл не беше съвсем сигурна.
Няколко пъти възрастният мъж хвърли крадешком поглед към Кари Луиз. Изглеждаше замислен и объркан. Това озадачи мис Марпъл. След това той огледа останалите, сякаш тайно ги преценяваше, което определено й се стори странно.
След чая мис Марпъл тактично се оттегли в библиотеката, но за нейна изненада, когато се настани с плетивото си, Кристиян Гулбрандсен влезе и седна до нея.
— Вие сте стара приятелка, струва ми се, на нашата мила Кари Луиз?
— Бяхме съученички в Италия. Преди много, много, години.
— Обичате ли я?
— О, да! — отвърна мис Марпъл топло.
— Убеден съм, ме всички я обичат. Да, наистина мисля така. Не би могло да е иначе. Защото тя е много мил и очарователен човек. През цялото време, още откакто баща ни се ожени за нея, аз и братята ми сме били привързани към нея. Чувстваме я като сестра. Беше предана на баща ни и на неговите идеи. За нея другите винаги са били по-важни. Никога не е мислила само за себе си.
— Всякога е била идеалистка — съгласи се мис Марпъл.
— Идеалистка? Да, така е. И поради това едва ли е в състояние да си даде сметка за злото, което съществува на света.
Мис Марпъл го погледна с учудване. Лицето му бе строго.
— Кажете ми — продължи той, — тя как е със здравето?
Мис Марпъл отново се изненада.
— Изглежда много жизнена… освен артрита, разбира се… или ревматизма.
— Ревматизъм? Да. Ами сърцето й? В добро състояние ли е?
— Доколкото знам, да. — Мис Марпъл се изненада още повече. — Но аз я видях едва вчера за първи път от дълги години. Ако искате да научите нещо повече за здравето й, трябва да попитате някой от къщата. Мис Белъвър например.
— Мис Белъвър. Да, мис Белъвър. Или Милдред?
— Или Милдред.
Мис Марпъл се почувства неловко.
Кристиян Гулбрандсен я гледаше изпитателно.
— Отношенията между майка и дъщеря не са много добри, нали?
— Струва ми се, че не са.
— Така е. Жалко. Тя е единственото й дете, но фактът си е факт. Мислите ли, че тази мис Белъвър е привързана към нея?
— Убедена съм.
— И Кари Луиз разчита на нея?
— Да, струва ми се.
Кристиян Гулбрандсен се намръщи. Говореше сякаш повече на себе си, отколкото на мис Марпъл.
— Малката Джина… Но тя е толкова млада… Трудно е… — Той млъкна. — Понякога — добави след миг — е удивително трудно да прецениш какво е най-добре да се направи. Много бих искал да й помагам. Не желая да й се случи нещо лошо или да я сполети нещастие… Но не е лесно. Никак не е лесно…
В този момент влезе мисис Стрет.
— О, ето къде си бил, Кристиян. Търсихме те. Доктор Мавърик пита дали не би могъл да ти помогне по някакъв начин.
— Това новият лекар ли е? Не, не. Ще изчакам Луис.
— Той е в кабинета на Луис. Да му предам ли…
— Аз сам ще отида при него.
Гулбрандсен излезе забързано. Милдред Стрет го проследи с поглед и след това се обърна към мис Марпъл.
— Чудя се дали не се е случило нещо. Кристиян просто не прилича на себе си… Спомена ли нещо…
— Само се поинтересува за здравето на майка ви.
— Здравето на майка ми? А защо? — Милдред говореше рязко, широкото й лице бе необичайно зачервено.
— Нямам представа.
— Здравето на майка ми е отлично. Изненадващо за жена на нейната възраст. По-добро от моето, в интерес на истината. — Тя направи пауза и добави: — Надявам се, че му го казахте?
— Всъщност не знам добре в какво състояние е тя — отвърна мис Марпъл. — Интересуваше се как е със сърцето.