— … ще можем да го запазим в тайна. Съгласен съм, че трябва да мислим преди всичко за нея…
След това още:
— … наистина сериозно… несправедливо… отговорността е прекалено голяма… може би е най-добре да поискаме съвет отвън…
Най-накрая мис Марпъл чу Кристиян Гулбрандсен да предлага:
— Става студено. Най-добре е да влезем вътре.
Прибра се от прозореца озадачена. Това, което чу, бе твърде откъслечно, за да може да доведе до категорични изводи, но достатъчно, за да потвърди неопределеното безпокойство на Рут Ван Райдък.
Каквото и да не беше наред в Стонигейтс, то определено засягаше Кари Луиз.
III.
Вечерята мина някак си напрегнато. Както Гулбрандсен, така и Луис бяха разсеяни и погълнати от собствените си мисли. Уолтър Хъд бе по-намръщен от всякога, а за първи път Джина и Стивън нямаха какво да си кажат един на друг или на останалата компания. Разговорът се поддържаше предимно от доктор Мавърик, който водеше строго професионален спор с мистър Баумгартен — трудовия терапевт.
Когато по-късно влязоха в големия салон, Кристиян Гулбрандсен се извини почти веднага. Обясни, че имал да пише важно писмо.
— Прости ми, Кари Луиз, но трябва да се прибера в стаята си.
— Имаш ли всичко необходимо? Джули?
— Да, да. Имам всичко. Помолих за пишеща машина и ми донесоха. Мис Белъвър бе много мила и внимателна.
Той излезе от салона през вратата вляво. Оттам се минаваше покрай стълбището и след това по дългия коридор, в чийто край се намираше стаята му.
Когато той се отдалечи, Кари Луиз заговори отново:
— Няма ли да ходите в театъра тази вечер, Джина?
Момичето поклати глава и се настани край прозореца, който гледаше към предната алея и двора. Стивън я проследи с поглед и отиде до големия роял. Седна на стола и засвири много тихо — някаква меланхолична мелодийка. Двамата терапевти — мистър Баумгартен и мистър Лейси — заедно с доктор Мавърик пожелаха „лека нощ“ и си тръгнаха. Уолтър натисна ключа на една лампа за четене, при което половината осветление в салона изгасна с прашене.
Младежът изръмжа.
— Този проклет ключ вечно е повреден! Ще отида да сменя бушона.
Той стана и Кари Луиз промърмори:
— Уоли много разбира от електрически уреди. Помниш ли как поправи тостера?
— Изглежда умее да прави само това — отговори Милдред Стрет. — Майко, изпи ли си лекарството?
Мис Белъвър видимо се разтревожи.
— Тази вечер напълно го забравих!
Тя скочи на крака, отиде в трапезарията и след малко се върна с малка чашка, съдържаща розова на цвят течност.
Кари Луиз се усмихна вяло и протегна послушно ръка.
— Толкова ужасно нещо, а никой няма да ми позволи да го забравя поне веднъж! — каза тя с кисела физиономия.
Тогава, доста неочаквано, се намеси Луис Сероколд:
— Мисля, че тази вечер не бива да го вземаш, мила. Не съм сигурен, че ти се отразява добре.
Спокойно, но с присъщата си енергичност той взе чашката и я сложи на големия дъбов бюфет.
— Не мога да се съглася с вас, мистър Сероколд — възрази мис Белъвър. — Мисис Сероколд се чувства толкова по-добре, откакто…
Тя замълча и рязко се обърна, защото входната врата се отвори и затвори с трясък. В полутъмния салон влезе Едгар Лоусън. Приличаше на кинозвезда, излизаща триумфално на сцената.
Застана в средата на помещението и зае поза.
Беше нелепо, но не съвсем.
Заговори театрално:
— Открих те. Ти си моят враг!
Каза го на Луис Сероколд.
Мистър Сероколд го изгледа с изненада.
— Едгар, какво има?
— Ти ли ме питаш това? Ти? Много добре знаеш какво! Ти ме мамеше, следеше ме, работеше заедно с враговете ми срещу мен!
Луис го улови за ръката.
— Добре, добре, момчето ми. Овладей се. Обясни ми спокойно за какво става дума. Ела, да влезем в кабинета ми.
Той го поведе през салона към вратата вдясно? Влязоха и я затвориха. След това се му още един звук — рязкото изщракване на ключа в ключалката.
Мис Белъвър погледна мис Марпъл и в главите им се появи една и съща мисъл — вратата не бе заключена от Луис Сероколд.
— Този млад човек съвсем се е побъркал — каза мис Белъвър рязко. — Смятам, че е опасен.
— Той е абсолютно неуравновесен — обади се и Милдред. — Никаква благодарност за всичко, което се прави заради него. Струва ми се, че трябва да се намесиш, майко.