— А всичко останали твърдят обратното.
— Именно.
— Освен това тя не каза, че мис Белъвър е търсила ключовете извън салона.
— Не — поклати глава инспекторът замислено. — Не каза…
Глава 14
I.
Милдред Стрет подхождаше на библиотеката доста повече от Джина Хъд. У нея нямаше нищо екзотично. Беше облечена в черно, носеше брошка от оникс, а внимателно оформената й сива коса бе прибрана в мрежа. Изглеждаше, както си помисли инспектор Къри точно като вдовица на пастор, което бе странно, защото твърде малко хора приличат на това, което са в действителност.
Дори в присвитата линия на устните й имаше нещо аскетично и мъченическо. Беше олицетворение на Християнската издръжливост или може би на Християнската сила. „Но не — помисли си Къри — и на Християнското милосърдие.“
Освен това бе повече от ясно, че мисис Стрет е обидена.
— Струваше ми се редно поне да ме уведомите кога ще имате нужда от мен, инспекторе. Бях принудена да чакам цяла сутрин!
„Наранено е чувството за собствената й стойност“ — помисли си Къри и побърза да налее вода във воденицата.
— Много съжалявам, мисис Стрет. Предполагам, че нямате истинска представа как точно процедираме. Започваме с по-маловажните показания, за да се отървем от тях, така да се каже. Много важно е хората, на чиито преценки можем да разчитаме, наблюдателните хора, да останат последни, за да можем да сверим показанията на всички останали.
Мисис Стрет омекна видимо.
— Да, разбирам… Не си давах сметка, че…
— Вие сте зряла жена, мисис Стрет. Познавате света, в който живеем. И нещо повече, тази къща е вашият дом, вие сте дъщерята на семейството. Предполагам, ще можете да ми разкажете всичко за хората тук.
— Разбира се, че мога — отвърна Милдред Стрет.
— Надявам се, разбирате колко много бихте ни помогнали да разкрием убиеца на Кристиян Гулбрандсен.
— А това нима не е очевидно? Нима не е напълно ясно кой уби брат ми?
Инспектор Къри се облегна назад. Ръката му поглади: малките мустачки.
— Ами… — започна той. — Трябва да сме внимателни. Смятате, че е ясно, така ли?
— Разбира се! Този ужасен американец, мъжът на горката Джина. Той е единственият външен човек тук. Не знаем абсолютно нищо за него. Предполагам, че е някой от зловещите американски гангстери.
— Но това не би обяснило докрай посегателството върху живота на Кристиян Гулбрандсен, нали? Защо му е било да го убива?
— Защото Кристиян е разбрал нещо за него. Затова и дойде тук толкова скоро след последното си посещение.
— Сигурна ли сте в това, мисис Стрет?
— Отново ще ви кажа, струва ми се очевидно. Той искаше да останем с впечатлението, че е във връзка с фондацията, но това са глупости. Беше тук заради нея едва преди месец, а оттогава не се е случило нищо необикновено. Следователно беше дошъл по някаква лична работа. При последното си посещение видя Уолтър, може да го е разпознал… Или пък е направил проучване в Щатите… Естествено той има сътрудници по целия свят… и е открил нещо компрометиращо. Джина е много глупаво момиче. От край време е била такава. Типично в нейния стил е да се омъжи за човек, за когото не знае абсолютно нищо… Винаги е била луда! За някой, който може да е търсен от полицията или който вече е женен, който има непоносим характер или е от подземния свят. Но брат ми Кристиян не можеше да бъде заблуден лесно. Сигурна съм, че дойде тук, за да уреди този въпрос. Да изобличи Уолтър и да ни покаже истинското му лице. И естествено онзи го е застрелял.
Инспектор Къри добави несъразмерно голям мустак на едно от котенцата на листа пред себе си и въздъхна:
— Да-а-а…
— Не сте ли съгласен с мен, че това трябва да е станало?
— Не е изключено — призна инспекторът.
— А какво друго обяснение може да има? Кристиян нямаше врагове. Единственото, което не мога да разбера, е защо още не сте арестували виновника.
— Мисис Стрет, виждате ли, трябва да имаме улики.
— Предполагам, че никак няма да е трудно да се намерят. Ако телеграфирате в Америка…
— Да, да. Разбира се, ние ще проверим Уолтър Хъд можете да сте сигурна в това. Но докато не докажем наличието на мотив, не сме в състояние да напреднем много. Естествено давам си сметка, че е имал възможност да…