— Алекс Рестарик е имал възможност да убие Кристиян Гулбрандсен. Бил е сам в колата си… някъде между портала и къщата. Ами Стивън?
— Стивън беше в салона при нас. Не ми харесва Алекс Рестарик… започва да загрубява… Предполагам, че води нередовен живот… Но не го виждам като убиец. Освен това защо му е да посяга на брат ми?
— Това е основният въпрос, нали? — каза инспектор Къри с мек тон. — Какво е знаел Кристиян Гулбрандсен… за някой… което е принудило този някой да го убие?
— Точно така — възкликна мисис Стрет тържествуващо. — Трябва да е Уолтър Хъд!
— Освен ако не е някой от по-близките хора.
— Какво искате да кажете? — попита рязко Милдред.
Инспектор Къри отговори бавно:
— Мистър Гулбрандсен е бил силно обезпокоен за здравето на мисис Сероколд.
Мисис Стрет се намръщи.
— Мъжете винаги се тревожат заради майка ми, защото изглежда толкова крехка! И ми се струва, че на нея това й харесва! Или пък Кристиян е слушал какво приказва Джулиет Белъвър.
— Вие самата безпокоите ли се за здравето на майка си, мисис Стрет?
— Не. Надявам се да имам право. Естествено майка ми не е млада…
— А и всички умираме — добави инспектор Къри. — Но не бива да е преди отреденото ни време. Това трябва да предотвратим.
Каза го многозначително. Милдред Стрет изведнъж се оживи.
— О, колко порочно е всичко! Никой тук не го е грижа истински… А и защо ли? Аз съм единствената, която имаше кръвна връзка с Кристиян. За майка ми той беше само доведен син. На Джина не беше никакъв. Но беше мой истински брат!
— Половин брат — поправи я инспекторът.
— Да, половин брат. Но и двамата бяхме Гулбрандсен, въпреки разликата във възрастта.
— Да, да, разбирам какво имате предвид — кимна Къри.
Милдред Стрет излезе с насълзени очи. Инспектор погледна Лейк.
— Значи тя е напълно убедена, че е Уолтър Хъд — каза той. — И за миг не допуска да е някой друг.
— Може и да е права.
— Разбира се, че може. Уоли е подходящ кандидат. Имал е възможност да го направи… мотив също. Защото ако е искал бързо да получи парите на жена си, тъща му е трябвало да умре. Започнал е да слага отрова в лекарството й, Кристиян Гулбрандсен го е видял… или по някакъв начин е научил… Да, това изглежда вероятно.
Той замълча за малко и продължи:
— Между другото Милдред Стрет също обича парите… Може и да не ги харчи, но ги обича. Не знам защо. От скъперничество… или има страст към тях. Или пък й харесва силата, която дават. А може би са й нужни за благотворителни цели? Все пак тя е Гулбрандсен. Не е изключено да тръгне по стъпките на баща си.
— Сложна работа, нали? — Сержант Лейк се почеса по тила.
Инспектор Къри каза:
— По-добре да поговорим с онзи смахнат младеж Лоусън. След това ще отидем в големия салон и ще изясним кой къде е бил и кога… Тази сутрин чухме едно-две доста интересни неща.
II.
„Много трудно е — помисли си инспектор Къри — да си създадеш правилна представа за някого, ако съдиш по думите на другите за него.“
Тази сутрин доста хора му бяха описвали Едгар Лоусън, но сега, след като го видя лично, впечатленията му бяха абсурдно различни.
Едгар не му заприлича на „смахнат“ или „опасен“, нито пък на „арогантен“ или „ненормален“. Приличаше на съвсем обикновен младеж, много унизен и посърнал. Беше млад, малко недодялан и чувствителен. Гореше от желание да говори и да се извинява…
— Постъпих много лошо. Не знам какво ме прихвана… Наистина не знам. Да направя такава сцена и да крещя така… И да стрелям с пистолета! При това по мистър Сероколд, който винаги е бил толкова добър към мен… И толкова търпелив…
Той кършеше нервно ръце. Бяха деликатни, с кокалести китки.
— Ако трябва да ме арестувате за това, готов съм да тръгна веднага. Признавам се за виновен.
— Срещу вас не е повдигнато обвинение — обясни инспектор Къри с ясен глас. — Така че нямаме основания да предприемем каквото и да било. Според мистър Сероколд изстрелите са били по невнимание.
— Защото е толкова добър! Няма друг човек като него! Всичко прави за мен! И вижте как му се отблагодарих!
— А какво ви накара да постъпите по този начин?