— Е, внимавайте какво правите в бъдеще.
— Да, сър. Наистина ще внимавам.
Едгар излезе и инспекторът бавно поклати глава.
— Тези патологични случаи са истинска мъка!
— Смятате ли, че наистина е луд, сър?
— Много по-малко, отколкото предполагах. Неуравновесен, лъжец, самохвалко… и въпреки всичко има някаква приятна простота в характера му. Която говори много, струва ми се…
— Мислите ли, че някой му е подшушнал тези неща?
— О, да. Старата мис Марпъл тук беше права. Тя е умна птица. Но ми се ще да разбера кой е бил той. Едгар няма да ни каже. Само ако знаехме… Хайде, Лейк. Ела да възстановим сцената в салона.
III.
— Това обяснява нещата много добре.
Инспектор Къри беше при рояла. Сержант Лейк седеше на един стол до прозореца, гледащ към езерото.
Къри продължи:
— Ако се обърна леко назад към вратата на кабинета, не мога да те видя.
Сержант Лейк стана и тихо се промъкна към вратата към библиотеката.
— Тази страна на салона е била тъмна. Светели са единствено лампите до вратата на кабинета. Не, Лейк. Не те видях, като излезе. След като веднъж влезеш в библиотеката, вече спокойно можеш да минеш през другата врата, да тръгнеш по коридора… Две минути, за да изтичаш до стаята на Гулбрандсен, да го застреляш и да се върнеш отново до стола край прозореца. Жените край камината са били с гръб. Мисис Сероколд е седяла там вдясно, близо до кабинета. Всички са съгласни, че не е ставала от мястото си, и тя е единствената, която е на линията на пряката видимост. Мис Марпъл е била тук. Гледала е към кабинета, покрай мисис Сероколд. Мисис Стрет е била вляво от камината, близо до вратата, която води навън към стълбите, и този ъгъл е много тъмен. Би могла да излезе и да се върне. Да… Възможно е.
Къри неочаквано се засмя.
— Аз също бих могъл да изляза. — Той се измъкна от стола на рояла и покрай стената стигна до вратата. — Единствено Джина Хъд би забелязала, че ме няма. Помниш ли какво каза тя? „Най-напред Стивън свиреше на рояла. Не знам къде отиде после.“
— Значи смятате, че е Стивън?
— Не знам кой е бил — отговори Къри. — Знам, че не е бил Едгар Лоусън, Луис Сероколд, мисис Сероколд или мис Джейн Марпъл. А за останалите… — Той въздъхна. — Може би наистина е американецът. Тези изгорели бушони ми се струват твърде удобно съвпадение. И въпреки всичко, това момче ми харесва. А и нямаме истински улики срещу него. — Той се вгледа замислено в нотите. — Хиндемит? Кой е този? Никога не съм чувал за него. Шостакович! Какви имена имат тези хора! — Стана и погледна старинния стол пред рояла. Вдигна капака му. — Ето ти старите неща. Хендел, Черни. Повечето от тези ноти трябва да са от времето на стария Гулбрандсен. „Знам една приказна градина“. Жената на викария я пееше, когато бях малък…
Той млъкна с пожълтелите страници в ръка. Под тях върху прелюдиите на Шопен лежеше малък автоматичен пистолет.
— Стивън Рестарик! — възкликна Лейк щастливо.
— Не бързай със заключенията — предупреди го Къри. — Обзалагам се десет срещу едно, че искат да си помислим точно това.
Глава 15
I.
Мис Марпъл се изкачи по стълбите и почука на вратата на спалнята.
— Може ли да вляза, Кари Луиз?
— Разбира се, Джейн, скъпа.
Кари Луиз седеше пред тоалетката и вчесваше сребристата си коса. Обърна глава през рамо.
— Полицаите ли имат нужда от мен? Ще се приготвя след няколко минути.
— Добре ли си?
— Да, разбира се. Джули настоя да изчакам закуската в леглото, а Джина ми я донесе на пръсти, сякаш се каня да умирам! Хората не могат да схванат, че трагедии като смъртта на Кристиян далеч не са така шокиращи за един възрастен човек. След толкова много години той вече е научил, че на този свят може да се случи абсолютно всичко… И че всъщност няма никакво значение какво се случва.
— Да-а-а…
— Не мислиш ли така, Джейн? Струва ми се, че би трябвало.
— Кристиян беше убит — отвърна мис Марпъл замислено.
— Да… разбирам какво искаш да кажеш. Мислиш, че това има значение?
— А ти не мислиш ли?
— Не и за Кристиян. Да, за този, който го е убил.
— А имаш ли представа кой може да е?
Мисис Сероколд поклати глава озадачено.
— Не, никаква. Дори не мога да предположа защо го е направил. Вероятно има нещо общо с предишното му идване преди месец. Не смятам, че без сериозна причина би дошъл тук толкова скоро. Каквото и да е, започнало е тогава. Непрекъснато мисля, но не мога да си спомня нищо особено. О! Бяха същите хора, които и сега са тук… Да, и Алекс се бе върнал от Лондон по това време… И Рут.