— В кутията намерихме твоята картичка — обади се мис Белъвър.
Алекс се вгледа.
— Да, моята е. Колко странно. Колко странно! Но не са от мен.
— Наистина е странно — съгласи се мис Белъвър.
— Изглеждат апетитно — обади се Джина. — Гледай, бабо! Тук в средата има от любимите ти пияни вишни.
Мис Марпъл взе кутията внимателно, но твърдо. Без да каже дума повече, тя излезе от стаята и тръгна да търси Луис Сероколд. Не го намери веднага, защото беше отишъл до колежа — откри го в кабинета на доктор Мавърик. Сложи бонбоните на масата пред него. Той изслуша краткия й разказ. Лицето му изведнъж стана строго и замислено.
Съвсем внимателно с доктора започнаха да вадят бонбон след бонбон и внимателно да ги оглеждат.
— Мисля — каза Мавърик, — че ето тези, които съм отделил, почти сигурно са пипани. Виждате ли колко неравен е шоколадът отдолу? Смятам, че веднага трябва да се проверят.
— Но това ми изглежда невероятно! — възкликна мис Марпъл. — Та всеки в къщата би могъл да се отрови!
Луис кимна. Лицето му все още беше пребледняло и строго.
— Да… Това е жестокост… безумие… — той млъкна. — Всъщност, струва ми се, че тези бонбони са с вишнев пълнеж. Карълайн ги обича много. Разбирате ли, направил го е човек, който знае доста неща.
Мис Марпъл се обади тихо:
— Ако е както подозирате… ако в бонбоните има… отрова, боя се, че ще се наложи да кажем на Кари Луиз за какво става дума. Тя трябва да е нащрек.
— Да — отвърна тежко Луис Сероколд. — Ще научи, че някой се мъчи да я убие. Струва ми се, за нея ще е почти невъзможно да повярва.
Глава 16
I.
— Мис, вярно ли се е появил страшен отровител?
Джина подскочи и махна косата от челото си, когато до ушите й достигна дрезгавият шепот. По бузите и панталоните й имаше боя. Тя и подбраните й помощници се трудеха над декора „Нил при залез“ за следващата театрална постановка.
Въпросът зададе именно един от тях. Беше Ърни — момчето, което й бе дало такъв ценен урок по боравене с ключалки. Пръстите му бяха също толкова ловки и при дърводелската работа и той беше един от най-запалените й помощници в театъра.
Очите му сега светеха ококорени от радостно очакване.
Затвори едното.
— Всички в общежитието говорят — каза той. — Но слушайте, мис, не е бил някой от нас. Няма такова нещо. И никой няма да направи нищо лошо на мисис Сероколд. Дори и Дженкинс не би й ударил кроше. Не е като да е старата кучка. Нея как ми се иска да отровя!
— Не говори така за мис Белъвър.
— Съжалявам, мис, изтървах се. К’ва беше отровата, мис? Стрихнин ли? От него гърбът ти се извива назад и умираш в гърчове, знам. Или цианкалий?
— Нямам представа за какво приказваш, Ърни.
Хлапакът отново намигна.
— Ами! Мистър Алекс го бил направил, така чувам. Донесъл някакви бонбони от Лондон. Ама т’ва е лъжа. Мистър Алекс не би сторил такова нещо, нали, мис?
— Разбира се, че не — отговори Джина.
— По ми се струва вероятно да е мистър Баумгартен. Когато ни преподава физическо, прави такива ужасни физиономии, че с Дон си мислим, че е чалнат.
— Махни терпентина оттам, за да не пречи.
Ърни се подчини, но продължи да мърмори под нос:
— Не виждам как ще се живее тука! Стария Гулбрандсен му видяха сметката, сега и отровител… Мислите ли, че е същият човек? К’во ще кажете, мис, ако знам кой му е видял сметката?
— Няма как да знаеш.
— Айде бе! Ами ако снощи съм излизал и съм видял туй-онуй?
— А как си могъл да излезеш? След вечерната проверка в седем колежът се заключва.
— Вечерна проверка… Глупости, мога да се измъкна когат’ си поискам, мис. Ключалките за мене са нищо. Излизам ей така, само за да се поразходя.
— Ще ми се да беше престанал да лъжеш, Ърни — смъмри го Джина.
— Че кой лъже?
— Ти. Лъжеш и се хвалиш за неща, които никога не си правил.
— Вие си мислите така, мис. Чакайте докат’ дойдат ченгетата да ме питат к’во съм видял снощи.
— Е, и какво си видял?
— Ха, ха, много ви се ще да ви кажа, нали?
Джина се втурна към него и Ърни се скри на стратегическо място.
От другата страна на сцената се приближи Стивън. Поговориха за някои технически подробности и после един до друг тръгнаха към къщата.
— Изглежда всички са научили за баба ми и шоколадовите бонбони — обърна се към него Джина. — Момчетата, искам да кажа. Откъде ли са разбрали?