Алекс закима енергично с глава.
— Радвам се да видя, че поне си искрена. Това е италианската ти кръв. Не си правиш труда да се преструваш, че не си привлекателна за мъжете и че ужасно съжаляваш, ако въпреки това си ги подмамила. Харесва ти да се влюбват в теб, нали, жестока Джина? Дори и нещастникът Едгар Лоусън!
Джина го изгледа внимателно и каза с тих, сериозен тон.
— Това не продължава дълго, знаеш го. За жените животът е много по-тежък, отколкото за мъжете. По-уязвими са. Те раждат деца и се грижат — ужасно! — за тези деца. А щом загубят красотата си, мъжете, на които държат, престават да се интересуват от тях. Биват изоставяни, мамени, отблъсквани. Не ви обвинявам. Мен ме очаква същото. Не са ми приятни хората, които са стари, грозни или болни, които скимтят заради бедите си или пък са палячовци като Едгар, който непрекъснато се прави на важен и велик. Наричаш ме жестока? Но всички ние живеем в жесток свят! Рано или късно и аз ще понеса неговата безпощадност. Сега-засега съм млада, хубава и хората ме намират за привлекателна. — Белите й зъби проблеснаха при особената й, топла, слънчева усмивка. — Да, това ми харесва, Алекс. А защо не?
— Наистина, защо не? — съгласи се Алекс. — Искам да знам само какво смяташ да правиш във връзка с всичко това. За Стивън ли ще се омъжиш или за мен?
— Аз съм омъжена за Уоли.
— Временно. Всяка жена може да допусне грешка в брака си… но няма смисъл да говорим за това. След като си пожънала успех с представлението в провинцията, време е да се прехвърлиш в столицата.
— Ти ли си столицата?
— Без капчица съмнение.
— Наистина ли искаш да се ожениш за мен? Не мога да си те представя семеен.
— Настоявам за брак. Похожденията се нещо толкова старомодно! Проблеми с паспорти, хотели и всичко останало. Никога няма да имам любовница, освен ако не мога да я притежавам по друг начин.
Смехът на Джина прокънтя свеж и чист.
— Колко ме забавляваш. Алекс.
— Това е главното ми преимущество. Стивън е доста по-хубав от мен. Той дори е много красив. И емоционален, което жените обожават, разбира се. Само че емоционалността у дома е отегчителна. А с мен, Джина ще ти бъде забавно.
— А няма ли да кажеш, че ме обичаш до полуда?
— В никакъв случай, колкото и да е вярно! Ако го направя, резултатът ще е едно на нула за теб. Не, смятам единствено да ти направя съвсем делово предложение за женитба.
— Ще трябва да си помисля — отговори Джина с усмивка.
— Естествено. Освен това най-напред се налага да освободиш Уоли от страданията му. Той ми е много симпатичен. За него сигурно е ад, че е женен за теб и че завързан за колелата на колесницата ти, е доведен тук в тази тежка атмосфера на семейна филантропия.
— Какъв звяр си, Алекс!
— Наблюдателен звяр.
— Понякога — каза Джина — си мисля, че Уоли вече не се интересува от мен. Сякаш не ме забелязва.
— Буташ гадинката с пръчка, а тя не реагира? Колко неприятно!
Ръката на Джина излетя като светкавица и му залепи отчетлив шамар.
— Туш! — извика той.
С бързо, ловко движение я прегърна и преди тя да успее да реагира, притисна устни до нейните в дълга, страстна целувка. Джина започна да се противи, после се отпусна…
— Джина!
Отскочиха един от друг. Милдред Стрет — със зачервено лице и треперещи устни, ги гледаше злокобно. За миг думите, които искаше да изрече, сякаш я задавиха.
— Отвратително!… Долно!… Ти, пропаднало, леко момиче!… Също като майка си!… Всички сте една стока!… Винаги съм го знаела!… Такава несправедливост… Ти не си само прелюбодейка, ти си и убийца! О, да, така е! Знам го много добре!
— И какво знаеш? Не бъди абсурдна, лельо Милдред!
— Не съм ти никаква леля, слава Богу! Не сме кръвни роднини. Та ти дори не си наясно коя е майка ти и откъде се е взела! Само че много добре ти е известно какви хора са моите родители. Какво дете биха осиновили те? Най-вероятно дете на проститутка или престъпник! Такива бяха! А би трябвало да не забравят, че кръвта вода не става! Макар че си посегнала към отровата по-скоро заради италианската си жилка!
— Как смееш да ми говориш такива неща?!
— Ще говоря каквото си искам! Можеш ли да отречеш, че някой се опита да отрови майка ми? И кой е най-вероятно да иска да го направи? Кой ще наследи огромно състояние, ако тя умре? Ти, Джина, и можеш да си сигурна, че полицията няма да остави този факт без внимание!
Все още разтреперана, Милдред бързо се отдалечи.