Луис повтори разказа си и тъкмо привършваше, когато влезе доктор Мавърик заедно с едно русо момче с розови бузи и подозрително ангелски вид. Мис Марпъл си припомни, че го бе виждала на първата вечеря след пристигането й в Стонигейтс.
— Доведох Артър Дженкинс — каза Доктор Мавърик. — Изглежда той е последният, който е разговарял с Ърни.
— Артър — започна Луис Сероколд, — моля те помогни ни, ако можеш. Къде е отишъл Ърни? Или е някаква шега?
— Не знам, сър. Честно, не знам. Нищо не ми каза. Говореше само за театъра, т’ва е всичко. Разправяше к’ва страхотна идея имал за декорите и че мисис Хъд и мистър Стивън много я харесали.
— Има и още нещо, Артър. Ърни твърди, че снощи е скитал из градината, след като вратата е била заключена. Вярно ли е?
— Ами! Само се хвали, т’ва е. Умира да излъже! Той никога не е излизал нощем. Хвалеше се, но никак не го биваше с ключалките. Ако е истинска, не може да направи нищо. Както и да е, снощи не е излизал, защото знам.
— И не го казваш само за да не ни ядосаш, нали?
— Честен кръст! — извика Артър хрисимо.
Луис не изглеждаше съвсем доволен.
— Чакайте! — ослуша се доктор Мавърик. — Какво е това?
Чуваха се приближаващи се гласове. След малко вратата се отвори и влезе очилатият доктор Баумгартен — беше пребледнял и се олюляваше.
— Намерихме го — простена той. — Тях… Ужасно…
Отпусна се върху едни стол и попи потта от челото си.
— Какво означава това „тях“? — намеси се Милдред Стрет.
Доктор Баумгартен целият се тресеше.
— Долу в театъра. Главите им са размазани. Голямата противотежест е паднала… Алексис Рестарик и Ърни Грег… Мъртви са…
Глава 20
— Донесох ти силен бульон, Кари Луиз — каза мис Марпъл. — Моля те да го изпиеш.
Мисис Сероколд се надигна в голямото, украсено с дърворезби дъбово легло. Изглеждаше дребна като малко дете. Бузите й бяха изгубили розовината си, а очите й бяха станали безизразни.
Тя послушно пое чашата и започна да пие. Мис Марпъл седна край нея.
— Първо Кристиян — обади се Кари Луиз, — а сега Алекс. И горкият умен, глупав малък Ърни. Дали наистина е знаел нещо?
— Не мисля — отвърна мис Марпъл. — Лъгал е. Искал е да си придаде важност. Трагедията е, че някой е повярвал на измислиците му.
Кари Луиз потрепери. Погледът й отново стана безизразен и далечен.
— Искахме да направим толкова много за тези деца… Постигнахме нещо. Някои от тях се справиха чудесно. Няколко заемат наистина отговорни постове. Други не успяха… но няма как. Условията в съвременния свят са толкова сложни… Прекалено сложни за някои елементарни, недоразвити личности. Знаеш ли какъв е най-големият план на Луис? Той е убеден, че изселването на престъпниците в миналото е помогнало на много от тях. Били са изпращани отвъд океана и са започвали нов живот при по-прости обстоятелства. Иска да започне съвременна програма, базираща се на същото. Да купи някъде голяма площ или няколко острова. Да ги финансира в продължение на няколко години, да ги превърне в самоиздържащ се кооператив, в който всеки дава своя дял. Но колонията трябва да е изолирана, за да се пресече изкушението за връщане в градовете и към стария начин на живот. Това е мечтата му. Разбира се, би струвало куп пари, а в наши дни няма много филантропи с поглед в бъдещето. Трябва ни друг Ерик. Ерик би приел идеята с ентусиазъм.
Мис Марпъл взе една малка ножичка и я погледна с любопитство.
— Каква странна ножица — учуди се тя. — От едната страна има две дупки за пръстите, а от другата — една.
Погледът на Кари Луиз отново се върна на земята.
— Алекс ми я подари тази сутрин. Предполага се, че така е по-лесно да изрежеш ноктите на дясната си ръка. Милото момче… Какъв ентусиаст… Накара ме да я изпробвам веднага.
— Предполагам, че е събрал изрязаните нокти и внимателно ги е прибрал — каза мис Марпъл.
— Да. Той… — Кари Луиз млъкна. — Защо каза това?
— Мислех си за Алекс. Това момче имаше ум в главата. Да, имаше.
— Искаш да кажеш… че затова умря?
— Да, струва ми се, че да.
— Той и Ърни… Просто не мога да го възприема… Кога се е случило според полицаите?
— Най-вероятно между шест и седем вечерта…
— След като са свършили с работата за деня?
— Да.
Джина беше ходила там по това време. Уоли Хъд също. Стивън каза, че е търсил Джина…