— Джина, не Кейт.
Но Джина се засмя.
— Тя знае какво говори. Ще видиш, след миг ще те нарече Петручио.
— Просто мисля — Мис Марпъл се обърна към Уолтър, — че се държа много умно, момчето ми.
— Смята, че ти си най-добрият съпруг за мен — добави Джина.
Мис Марпъл погледна първо единия, после другия. Беше й приятно да гледа тези двама млади и толкова влюбени. Уолтър Хъд се бе променил изцяло и изобщо не приличаше на смръщения младеж, когото бе срещнала при пристигането си в Стонигейтс — сега бе един добродушен, усмихнат гигант…
— Вие двамата — въздъхна тя — ми напомняте за…
Джина се втурна напред и закри устата на мис Марпъл с ръка.
— Не! — възкликна тя. — Не го казвайте. Тези ваши сравнения ми се струват подозрителни. Винаги имат жило на опашката. Вие, скъпа, сте една много лоша възрастна жена.
Очите й станаха замечтани.
— Като си помисля за вас с баба и леля Рут… Когато сте били млади… Чудя се какви ли сте били? Някак си не мога да си го представя…
— Сигурно — съгласи се мис Марпъл. — Беше преди толкова много време!