Мис Марпъл вдигна очи към тухлените постройки, които се подаваха над дърветата, но погледът й бе привлечен от нещо друго по-наблизо. Тя се усмихна.
— Колко красиво момиче е Джина!
Лицето на Кари Луиз светна.
— Нали? — каза тя тихо. — Радвам се, че е отново при нас. В началото на войната я изпратих в Америка при Рут. Тя говори ли ти за нея?
— Не. Само спомена.
Кари Луиз въздъхна.
— Горката Рут! Толкова се тревожеше за брака на Джина! Колко пъти й казвах, че не мога да обвиня момичето за нищо. Рут не си дава сметка, че старите класови бариери вече са си отишли. Или поне са на път. Джина помагаше на армията и там срещна този младеж. Служеше във флота и военното му досие беше отлично. След седмица се ожениха. Естествено нямахме никакво време, за да разберем дали наистина си подхождат, но в наши дни е така. Младите хора са други. Може да си въобразяваме, че много от деянията им са неразумни, но трябва да приемаме решенията им. Все пак Рут бе много разтревожена.
— Смяташе младежа за неподходящ ли?
— Непрекъснато повтаряше, че не знаем нищо за него. Беше някъде от Средния запад, не разполагаше с никакви пари и, естествено, никаква професия. Навсякъде има стотици младежи като него, но Рут не мислеше, че той е подходящата партия за Джина. Както и да е, ожениха се. Толкова се радвах, когато Джина прие поканата ми да дойде тук с мъжа си! С толкова неща се занимаваме… Има всякаква работа. Предложих, ако Уолтър иска да специализира медицина или да учи нещо, да го направи в Англия. В края на краищата, това е домът на Джина. Радвам се, че тя е тук, че в къщата има толкова топъл, весел, жив човек!
Мис Марпъл кимна и погледна двамата млади, застанали недалеч от езерото.
— Много хубава двойка са — отбеляза тя. — Не се учудвам, че Джина се е влюбила в него.
— О, но това не е Уоли. — Изведнъж в гласа на мисис Сероколд се появи смущение. — Това е Стив — по-малкият син на Джони Рестарик. Когато той си отиде, момчетата нямаше къде да ходят през ваканциите, така че винаги съм ги канила тук. Те смятат къщата ни за свой дом. Сега Стив живее изцяло тук. Ръководи театралните занимания. Имаме театър, поставяме пиеси… Насърчаваме артистичните наклонности на младежите. Луис смята, че до голяма степен престъпността на непълнолетните се дължи на желанието им да се изявят. Повечето от тях са били ужасно потиснати в семействата си, а кражбите и побоищата ги карат да се чувстват герои. Насърчаваме ги да пишат пиеси, да ги играят, да рисуват декори. Стив ръководи театъра. Ентусиазиран е. Вдъхва живот на всичко това.
— Разбирам — кимна мис Марпъл замислено.
Тя виждаше твърде добре на големи разстояния (доста от хората в Сейнт Мери Мийд се бяха убедили в това за своя сметка) и сега много ясно забеляза лицето на Стивън Рестарик, който разпалено говореше нещо, застанал пред Джина. Нейното лице не се виждаше, защото тя беше с гръб, но изражението на младежа не можеше да бъде сбъркано.
— Не е моя работа — обърна се мис Марпъл, — но предполагам си даваш сметка, че той е влюбен в нея?
— О, не… — Кари Луиз доби смутен вид. — Не, надявам се да не е така.
— Винаги си летяла в облаците, Кари Луиз. Няма никакво съмнение в това.
Глава 4
I.
Преди мисис Сероколд да успее да отговори каквото и да било, мъжът й влезе откъм коридора с някакви отворени писма в ръка.
Луис Сероколд беше нисък, не особено впечатляващ на външен вид, но личността му се запомняше. (Рут някога беше казала, че прилича повече на машина, отколкото на човешко същество.) Обикновено се съсредоточаваше върху това, което непосредствено го е ангажирало, и не обръщаше внимание на хората и предметите около себе си.
— Тежък удар, скъпа — заговори той. — Онова момче, Джеки Флинт. Отново е започнало. А аз наистина си бях помислил, че този път ще се поправи, ако получи истинска възможност. Толкова го искаше! Нали си спомняш, открихме, че винаги е обичал железниците… С Мавърик решихме, че ако получи работа в тях, ще се задържи на нея и ще влезе в пътя. И ето ти старата история. Дребни кражби от колетите. Дори не предмети, които могат да се продадат. Това показва, че причината трябва да е психологическа. Не сме достигнали до самия корен на нещата. Но аз няма да се откажа.