Ухилих му се.
— Окей, Ръсти. Знам, че ми желаеш доброто, но няма да се върна у дома. Следващият път ще ме видиш зад волана на кадилак.
Не се притеснявах особено, че ще загубя тридесет долара седмично. Бях сигурен, че Рима ще е въшкава с пари само след месец. С тоя глас не можеше да не успее. Бях уверен в това.
Телефонирах на Уили Флойд и му казах, че ще заведа Рима за прослушване след девет и половина.
Той се съгласи, но не прозвуча особено ентусиазирано. После се върнах в бардака, отключих стаята на Рима и надзърнах вътре.
Лежеше заспала на леглото.
Имаше достатъчно време, така че я оставих да си поспи и отидох в моята стая. Избръснах се и сложих чиста риза. Измъкнах смокинга си от килера и прекарах известно време в четкане и гладене. Изживяваше последните си дни, но щеше да издържи още малко докато се опаричех да си купя друг.
В девет без петнадесет отидох в стаята й и я събудих.
— Хайде, приятелче — казах аз. — Размърдай се. Имаш половин час.
Изглеждаше съвсем размекната и видях какво огромно усилие й струваше да изпълзи от леглото.
Помислих си, че наистина може да е гладна. Не можех да искам от нея върхово изпълнение, ако поне малко не се съвземеше.
— Ще изпратя Кери за един сандвич — казах. — Докато се облечеш и ще ти го донесе.
— Каквото кажеш.
Апатията й започваше да ме тревожи. Започна да си съблича дънките и аз излязох от стаята. Кери дишаше свеж въздух долу на стълбите.
Помолих я да ми донесе един сандвич с пиле. Десет минути по-късно тя се върна със сандвича обвит в хартиена кесия и аз го занесох на Рима в стаята й.
Рима си беше облякла роклята и се оглеждаше седнала в огледалото. Пуснах кесията в скута и, но тя гнусливо я отхвърли.
— Не го искам.
— Е, знаеш ли!
Сграбчих й ръцете и я издърпах права като я разтърсих здраво.
— Писна ми от номерата ти! Искам тази вечер да пееш! Това е големият ти шанс! Хайде, стегни се! Изяж този проклет сандвич! Само скимтиш, че си гладна! Хайде, изяж го.
Тя вдигна кесията от пода, извади сандвича и го загриза вяло. Като стигна до пилето, побърза да го остави.
— Ако хапна още малко, ще повърна.
Изядох сандвича.
— Направо ме съсипваш — казах аз с пълна уста. — Има моменти, когато ми се иска никога да не те бях срещал. Както и да е. Да тръгваме. Казах на Уили, че ще бъдем при него в девет и половина.
Все още дъвчейки, направих крачка назад и я погледнах. Имаше вид на ефирно привидение с белотата на стара слонова кост и с тъмни кръгове около очите, но това не й пречеше да изглежда интересна и секси.
Слязохме по стълбите и излязохме на улицата.
Нощта беше гореща, но тя се притисна в мен и усетих как трепери.
— Какво ти става? — обезпокоих се. — Да не си настинала? Какво има?
Внезапно кихна силно.
— Стига вече с тия номера! — изревах аз. — Ще пееш тази вечер, не разбра ли?
— На твоите заповеди.
Търпението ми вече беше на границата, но се сдържах, мислейки за гласа и. Ако се разкихаше при Уили, щеше да стане абсолютен цирк.
Качихме се на един автобус и стигнахме до десета улица. Беше пълен и тълпата притисна Рима към мен. От време на време усещах слабото й тяло да се разтърсва в трескави тръпки. Започвах наистина да се тревожа.
— Добре ли си? — запитах я. — Ще бъдеш ли в състояние да пееш?
— Добре съм. Остави ме на мира.
Синята Роза беше пълна с обичайните обрулени от живота клиенти, на вечния косъм от успеха бизнесмени, с почти красивите проститутки, с дребните комарджии от студиите и тук-таме някои гангстери, разпускащи преди поредната операция.
Групата се придържаше строго към горещия джаз. Келнерите сновяха нагоре-надолу облени целите в пот и атмосферата бе толкова сгъстена, че човек можеше спокойно да се облегне на нея.
Бутах Рима пред мен докато стигнем офиса на Уили. Почуках, отворих и я набутах вътре.
Уили си чистеше ноктите с крака качени на бюрото. Вдигна поглед към нас и ни се озъби.
— Здравей, Уили. — казах аз. — Ето ни и нас. Запознай се с мис Рима Маршал.
Уили я изгледа и кимна. Дребните му очички обходиха тялото й и се намръщиха.
— Кога е нашият ред?
Той повдигна безразлично рамене.
— Все ми е едно. Ако искаш, може и сега. — Той се изправи на крака. — Сигурен ли си, че я бива? Като я гледам, направо е умряла.
С неочаквано присъствие на духа Рима се обади:
— Не съм се тръшкала да идвам тук.
— Затваряй си устата! — казах й аз. — Ще правиш това, което ти кажа, ясно ли е?