Не издържах повече. От погледа й ми прилошаваше. Нощта ми беше сервирала повече, отколкото можех да поема.
Запътих се към вратата.
— Къде отиваш? — запита ме тя.
— Ще си лягам. Утре ще поговорим. За тая вечер стига.
Отидох си в стаята и заключих вратата.
Не можех да заспя. Малко след два след полунощ чух вратата й да се отваря и да пристъпва на пръсти по коридора. Беше ми все едно ако си събереше багажа и запрашеше за някъде. До гуша бях сит от нея.
Сутринта станах някъде около десет, облякох се и отидох до стаята й. Отворих вратата и надзърнах вътре.
Беше в леглото и спеше. Достатъчно ми беше да видя успокоеното й и отпуснато лице, за да разбера че беше успяла да се снабди с доза отнякъде през нощта. Беше красива със сребърната си коса, разпиляна по възглавницата; изчезнал беше ужасният облик от предишната нощ. Очевидно бе успяла да намери някой мухлъо готов да се раздели с парите си.
Затворих и слязох долу на улицата на слънце.
Ръсти беше много изненадан когато ме видя да влизам в бара му.
— Искам да говоря с теб — казах. — Въпросът е много сериозен.
— Окей, давай. Какво има?
— Това момиче може да пее. Гласът й е цяло съкровище. Сключил съм договор с нея. Ръсти, това е големият ми шанс. С нея мога да натрупам цяло състояние.
Той ме гледаше озадачен.
— Окей. Не мога да разбера само къде е засечката. Ако може да пее, защо не го прави?
— Наркоманка е.
Лицето на Ръсти се сгърчи от отвращение.
— Е?
— Трябва да я излекувам. Не знам къде да я закарам и към кого да се обърна.
— Не знаеш какво да направиш ли? Аз ще ти кажа. — Той забучи бананоподобния си пръст в гърдите ми. — Отърваваш се от нея, и то колкото може по-бързо. Наркоманите са неспасяеми, Джеф. Казвам ти го със сигурност. Да, знам, лекарите твърдят, че могат да ги излекуват. Но колко време после ще са здрави? Месец, два, може би и три, и след това пласъорите ще ги надушат, ще им пробутат стока и всичко започва отначало. Послушай ме, синко, аз те обичам и ти желая доброто. Имаш си и глава и образование. Не се забърквай с такива боклуци. Изобщо не си струва да се измъчваш заради тая отрепка. Забрави я, само мъка ще ти донесе.
Така ми се иска да го бях послушал. Той беше прав, но никой не можеше да ме убеди в това тогава. Мислех си, че съм попаднал на златна мина с гласа й. Трябваше само да я излекувам и парите щяха да потекат като река. Така си ги представях нещата тогава.
— При кого да я заведа, Ръсти? Знаеш ли някой, който може да я излекува?
Ръсти се почеса под носа с опъкото на дланта си: белег, че беше раздразнен.
— Да я излекува? Никой не може да я излекува. Хей, какво ти става? Да не си откачил?
Потиснах гнева си. Това беше много важно за мен. Ако успеех да я излекувам, това я превръщаше в истински рог на изобилието за мен. Бях сигурен. Абсолютно.
— Ръсти, имаш връзки с много хора. Чуваш всякакви неща. Кой е тоя момък, който наистина лекува тия нещастници? Все трябва да има някой. Киното гъмжи от такива. Повечето от тях оздравяват. Кой ги ремонтира?
Ръсти се почеса по врата и се навъси.
— Вярно е, но ония юнаци са фрашкани с мангизи. Лечението иска пари. Има такъв човек, но чувам че свалял по девет кожи.
— Може би ще успея да намеря пари. Трябва да я излекувам на всяка цена. Как се казва?
— Доктор Клинси — каза Ръсти. Той внезапно се ухили. — Убиваш ме. Не е в категорията ти, но инак е мъжко момче. Излекува Мона Гисинг и Франки Ледър, две от най-големите звезди на Пасифик. Много здраво смучеха марихуаната, но той ги отучи от тоя навик.
— Как да го намеря?
— Има го в телефонния указател. Слушай, Джеф, не ставай глупак. Тоя юнак иска майка си и баща си.
— Не ме интересува какво иска, само да я излекува. Гарантирам му процент от нея. Тя ще натрупа състояние, усещам го с костите си. Изключено е да не успее.
— Ти си луд.
— Добре, нека съм луд.
Преписах адреса на доктор Клинси от телефонния указател. Живееше на булевард Бевърли Глин.
Наблюдавайки ме, Ръсти се обади:
— Джеф, изслушай ме. Знам какво ти говоря. Най-лошото на тоя свят е да се забъркаш с наркоман. Никога не можеш да им имаш доверие. Те са опасни. Нямат и представа какво е това да поемеш отговорност за някой друг човек. Шибани са в главите, трябва да разбереш това. Нямат нищо общо с нормалните хора. Те са готови на всичко и не се спират пред нищо. Бий й шута на тая. Знаеш ли колко мъка ще ти донесе. По дяволите, Джеф, не се забърквай с момиче като нея!
— Спести си го — казах аз. — Какво толкова си се паникъосал? Не си спомням да съм те молил за подаяние.
Излязох и хванах автобуса до моя хотел.