— Доктор Клинси каза, че може да те излекува, — казах аз, сядайки на леглото, — но ще струва много пари. Иска пет бона.
Тя си набърчи носа, после повдигна рамене, и се обърна отново към прозореца.
— Няма невъзможни неща — казах аз. — Имам една идея. Ще отидем да запишем гласа ти. Винаги съществува възможност някой от бизнеса да снесе парите като чуе какво можеш. Хайде, да тръгваме.
— Ти си луд. Никой няма да ти даде толкова пари.
— Остави това на мен. Да тръгваме.
По пътя към магазина и казах:
— Ще направим „Някой от тези дни“. Знаеш ли я?
Кимна с глава.
— Колкото можеш по-силно.
Продавачът, който ни въведе з залата за запис, изглеждаше страшно отегчен. Очите му отразяваха ясно двама безделници решили да му губят времето за мизерните два долара и половина.
— Първо ще направим една малка репетиция — казах аз като сядах на пианото. — Силно и бързо.
Продавачът включи магнитофона.
— При нас репетиции не се правят — каза той. — Започне ли и включвам.
— Първо ще направим репетиция — повторих аз. — За вас може да не е важно, но за нас е.
Засвирих с малко по-бързо темпо от обикновено. Рита влезе силно и бързо. Хвърлих поглед към продавача. Кристалните и чисти сребърни тонове го бяха зашеметили. Стоеше вкаменен с провиснала уста.
Никога не я бях чувал преди да пее така. Беше нещо действително вълшебно.
Направихме основната версия и припева и дадох знак да спре.
— Велики боже! — промълви шепнешком продавачът. — Никога не съм чувал такова нещо!
Рима го изгледа с безразличие и не каза нищо.
— Сега ще записваме. Готов ли си?
— Давайте — каза продавачът, като настройваше магнитофона. Ролките се завъртяха.
Този път беше още по-добра, ако въобще можеше да се изпълни по по-добър начин. Разбира се, тя владееше всички професионални трикове, но това не беше от голямо значение. Важеше единствено гласът й. Тоновете излитаха от гърлото и с кристалната яснота на сребърни камбанки.
Като привършихме записа, продавачът предложи да го пусне през колони с голям честотен диапазон.
Седнахме и се заслушахме.
На максимална мощност и с включени филтри да обират страничните шумове гласът й звучеше по-мощен и от самия живот. Беше най-разтърсващият музикален запис, който някога бях слушал.
— Ама как пеете! — каза продавачът, докато изваждаше ролката. — Трябва да ви чуе и Ал Ширели. Направо ще полудее от радост!
— Ал Ширели? Кой е той? — запитах аз.
— Ширели? — продавачът изглеждаше изумен. — Ами че той е шефът на калифорнийската компания за грамофонни плочи. Той е човекът, който откри Джой Милър. Миналата година пусна пет плочи. И знаете ли колко изкара тя от тях? Половин милион! И нека да ви кажа още нещо! Тя е абсолютна бездарница в сравнение с вашето момиче! Сериозно ви говоря! От години съм вътре в бизнеса! Не знам някой да може да съперничи на момичето с вас! Непременно трябва да говорите със Ширели! Веднага ще я ангажира щом чуе гласа й.
Благодарих му. Като му предложих парите, той нетърпеливо ми отблъсна ръката.
— Оставете, вие ме дарихте с неповторимо преживяване. Говорете със Ширели. Ако я ангажира ще ме повиши.
Стиснахме си ръцете.
— Желая ви успех и го гарантирам.
Бях порядъчно възбуден по обратния ни път към хотела по крайбрежната улица. Ако Рима беше по-добра певица от Джой Милър, а тоя продавач очевидно знаеше за какво говори, тогава тя щеше да прави луди пари. Ами ако още първата година пожънеше големия успех и удареше половин милион! Десет процента от тая астрономическа сума ме устройваха напълно.
Гледах я докато крачехме заедно един до друг. Тя се влачеше унило с ръце в джобовете на дънките си.
— Днес следобяд ще говоря със Ширели — казах аз. — Може да успея да измъкна от него петте бона за твоето лечение. Нали чу какво каза оня момък. Мястото на върха ти е сигурно.
— Гладна съм. — каза тя мрачно. — Няма ли да купиш нещо за хапване?
— Слушаш ли ме изобщо какво ти говоря? — Спрях и я издърпах с лице към мен. — Можеш да натрупаш цяло състояние с твоя глас. Нуждаеш се само от едно лечение.
— Самозаблуждаваш се — каза тя, като се издърпа с рязко движение. — Лекувах се, но нищо не се получи. Какво ще кажеш да хапнем нещо?
— Доктор Клинси ще те оправи. Ширели може да ни финансира като чуе гласа ти.
— Ще те финансира когато цъфнат налъмите. Никой няма да ти заеме толкова пари.
Към три часа следобед на същия ден взех назаем колата на Ръсти и потеглих към Холивуд. Лентата ми беше в джоба и бях изпаднал в някакво опиянение.
Добре съзнавах, че ще бъде фатално, ако кажех на Ширели че Рима е наркоман. Бях сигурен, че само да разбереше, щеше да ме изрита на мига.