През това време вече бяхме влезли в стаята и аз бях успял да затворя вратата с крак.
На бюрото му имаше магнитофон. Заобиколих Найт и поставих ролката на магнитофона и го включих.
— Това е нещо за което ще ми бъдете благодарен до гроб, че съм ви дал възможност да го чуете — произнесох с твърд и бърз глас. — Разбира се, това техническо недоразумение тук едва ли ще извади всичко от лентата, но като го чуете през хай-фай колони, направо ще полудеете.
Той ме следеше с разтревожено изражение на лицето.
Натиснах бутона старт и излитналият от апарата глас на Рима буквално го блъсна.
Наблюдавах го внимателно и видях как мускулите на лицето му се втвърдиха когато първите тонове запълниха стаята.
Изслуша така лентата до края и когато натиснах бутона за пренавиване, ме запита:
— Коя е тя?
— Моя клиентка — казах аз. — Е, какво ще кажете, да зарадваме ли и мистър Ширели?
Той ме огледа отгоре до долу.
— А кой сте вие?
— Казвам се Джеф Гордън и бързам да сключа сделка. Работата е или мистър Ширели, или RCA. Изберете сами. Дойдох първо при вас, защото сте ми много по-близо.
Но той беше от стара коза яре. Ухили се и седна зад бюрото.
— Отпуснете се, мистър Гордън — каза той. — Не твърдя, че тя пее лошо. Добра е, но съм слушал и по-добри от нея. Възможно е да ни заинтересува. Доведете я към края на седмицата, ще я прослушаме.
— Нея я няма, а и освен това имам договор с мен.
— Добре, доведете я тогава, когато се появи.
— Мислех да сключа договора с вас още сега — казах. — Но щом не желаете, ще бъда принуден да се обърна към RCA.
— Не съм казал, че не я одобряваме — изрече Найт. — Казах ви само, че искаме да я прослушаме на живо.
— Съжалявам — опитах се гласът ми да прозвучи уверено и авторитетно. — Работата е там, че тя всъщност не е добре. Има нужда от малко настройка. Ако не я искате, само ми кажете, и няма да ви досаждам повече.
Отвори се срещуположната врата и в офиса влезе дребен белокос евреин.
Найт се изправи забързано на крака.
— Ако обичате, само за минутка, мистър Ширели …
Това беше големият ми шанс и аз не го изпуснах. Натиснах бутона старт и увеличих силата на звука.
Гласът на Рима изпълни стаята.
Найт понечи да изключи магнитофона, но Ширели го спря със жест. Слушаше изправен, с глава леко наклонена встрани, и дребните му тъмни очи се местеха последователно от мен на Найт и после към магнитофона.
Когато записът свърши и аз спрях апарата, Ширели каза:
— Изключително! Коя е тя?
— Просто неизвестна — казах аз. — Няма начин да знаете името й. Искам договор за нея.
— Имате го. Доведете я тук утре сутринта. Може да се окаже ценна собственост — и се отправи към вратата.
— Мистър Ширели…
Той спря и се извърна.
— Момичето не се чувствува добре — казах аз, като се мъчех да прогоня отчаянието от гласа си. — Трябват ми пет хиляди долара, за да я приведа в ред. След като се оправи, ще пее дори още по-добре от този запис. Гарантирам ви го. Ще бъде сензацията на годината, но първо трябва да влезе в релси. Според вас заслужава ли гласът й да заложите пет хиляди долара на него?
Той ме изгледа, дребните му очи бяха станали стъклени.
— Какво й е?
— Нищо, което един добър лекар да не може да излекува.
— Пет хиляди ли казахте?
Потта се стичаше в очите ми, като му казах:
— Нуждае се от специално лечение.
— От доктор Клинси?
Нямаше смисъл да го лъжа. Не беше от този тип хора, когото бихте могли да излъжете.
— Да.
Той поклати глава.
— Не ме вълнува. Бих се заинтересувал, ако беше във форма и готова за работа. Щях да сключа много добър договор с вас, но не се интересувам от хора, които трябва да минат първо през клиниката на доктор Клинси, за да могат да пеят.
И той излезе, като затвори вратата след себе си.
Извадих ролката от магнитофона, сложих я в кутията и и я пуснах в джоба си.
— Това е — каза неловко Найт. — Нямахте късмет. Старецът изпитва ужас от наркомани. Дъщеря му е от тях.
— Ако я излекувам, ще прояви ли интерес?
— Без съмнение. Само че първо трябва да се увери, че е излекувана.
Той отвори вратата и ме изпроводи.
Глава четвърта
I
Когато най-сетне се добрах до хотела, Рима беше излязла. Влязох в стаята си и се проснах на леглото. Бях абсолютно съсипан.
От години не бях изпадал в такава депресия. От калифорнийската компания за грамофонни плочи се бях отправил в RCA. Там също се възхитиха от гласа на Рима, но само докато не им заговорих за аванса от пет хиляди долара, след което така светкавично ме изхвърлиха, че дори не ми оставиха възможността да поспоря с тях.