Страхотният трясък в това ограничено пространство ме сгърчи на две. Погледнах през рамото си. Бях сигурен, че пазачът е открил Рима и я е застрелял.
Беше се сгънал на две до бюрото. Хубавата му шапка се бе изхлузила на пода, оголвайки голяма плешивина на тила му. Беше стиснал корема си с кожените си ръкавици, пистолетът му лежеше на пода.
Кръвта се стичаше измежду пръстите му. Внезапно гръмна втори изстрел. Видях блясъка му иззад бюрото.
Пазачът издаде задавено ръмжене; такъв звук издава борецът когато прилага победоносната хватка. После бавно се претърколи и се строполи на пода.
Продължавах да стоя с все още вдигнати ръце, готов да повърна всеки момент.
Рима се изправи зад бюрото. В ръката си държеше димящ 38 калибров пистолет. Хвърли един равнодушен поглед към пазача. Дори не беше загубила цвят.
— Няма пари — каза грубо тя. — Чекмеджето е празно.
Едва я чух какво казва.
Погледнах пазача, проснат в локва от собствената си кръв.
— Да се махаме оттук!
Настойчивата нотка в гласа й ме върна на себе си.
— Ти го уби!
— Иначе щеше да убие мен. — Тя ме изгледа студено. — Хайде, идиот такъв! Все някой трябва да е чул гърмежите!
Тя тръгна към изхода, но аз я сграбчих за ръката и я завъртях към мен.
— Откъде взе този пистолет?
Тя се издърпа рязко.
— О, хайде! Всеки момент ще довтасат тук!
Бездушните й блестящи очи ме ужасяваха.
Някъде далече в мрака зави сирена. Воят й смрази кръвта в жилите ми.
— Хайде, тръгвай!
Тя изтича в мрака и аз я последвах.
Всички павилиони започнаха да светят, мъжки гласове завикаха от всички посоки.
Усетих ръката й в дланта ми като ме бутна в една тъмна алея. Затичахме слепешката в мрака. Сирените не преставаха да вият в нощта.
— Тук!
Тя ме издърпа в един тъмен вход. За миг лъчът на фенерчето й описа кръг по стената и после угасна. Бутна ме и се скрихме зад някакъв голям дървен палет.
Профучаха бързи и тежки стъпки. Мъже крещяха едни на други. Някой изсвири с всичка сила с полицейска свирка и звукът задра оголените ми нерви.
— Давай!
Ако не беше тя, никога нямаше да мога да се измъкна от това място. Беше ужасяващо спокойна и в пълно самообладание. Тя ме поведе по тъмните алеи. Знаеше кога беше безопасно да пресичаме и кога не.
Тичахме задъхано покрай безкрайните здания и просторните павилиони и свирките и гласовете постепенно заглъхваха в мрачината, и накрая спряхме, дишащи на пресекулки, в сянката на едно сграда.
Не се чуваше нищо, с изключение на виещите сирени.
— Трябва да се измъкнем оттук, преди да са дошли ченгетата — каза Рима.
— Ти го уби!
— О, стига! В дъното на алеята можем да се прехвърлим през оградата.
Стигнахме до една десетфутова стена. Спряхме под нея и я огледахме.
— Помогни ми да се кача.
Взех стъпалото й в двете си ръце и я повдигнах. Тя прехвърли единия си крак през стената, приведе се и се взря надолу в мрака.
— Всичко е наред. Можеш ли да се качиш?
Отстъпих малко назад, засилих се, подскочих и се залових за върха на стената. Останах за секунда така, после се набрах и се качих. Скочихме и двамата и се търколихме на някакъв черен път, който обикаляше територията на студиото.
Закрачихме бързо към главния път. От страни бяха паркирани множество коли, собственост на веселящите се в нощния клуб от другата страна на пътя.
— Най-много след пет минути трябва да има автобус — каза Рима.
Чухме воя на приближаващи се сирени.
Рима ме сграбчи за рамото и ме блъсна към един Скайлайнер Форд.
— Влизай бързо вътре!
Плъзнах се в него и тя ме последва.
Едва успя да затвори вратите и две полицейски коли профучаха покрай нас към главния вход на студиото.
— Ще изчакаме тук — каза Рима. — Ще има още. Не трябва да ни видят на улицата.
В това имаше смисъл, макар че инстинктът ми казваше да не спирам.
— Лари! — изрече Рима с отвращение в гласа. — Трябваше да се досетя, че ще обърка всичко. Изглежда, че в края на работния ден карат парите в банката или ги слагат в сейф.
— Не разбираш ли, че ти уби човек? — запитах я аз. — Ще ни засилят и двамата в газовата камера. Откачена мръсна кучка! Иска ми се никога да не те бях срещал!
— Това беше законна самоотбрана — заспори разгорещено тя. — Нямах друг изход!
— Дрън-дрън! Ти го застреля абсолютно хладнокръвно! С два куршума!
— Щях да бъда глупачка, ако го оставех той да ме застреля, нали? Той имаше пистолет в ръката! Това беше законна самоотбрана!
— Това беше убийство!
— О, стига вече!
— До гуша ми дойде от теб. Докато съм жив не искам повече да те виждам!