Донесе в къщи един брой на Лайф. Снимката ми заемаше цялата страница и ме изобразяваше седнал зад бюрото ми, като белегът и прихлупеният ми клепач се набиваха силно в очи.
Заглавието беше следното:
„Ветеранът от войната Джеф Холидей планира да си построи своя собствена къща след като завърши моста в Холанд Сити на стойност шест милиона долара. Добър любител пианист, той обича да отпуска духа си след шестнадесетчасовия си работен ден зад бюрото като изпълнява ноктюрните на Шопен.“
Заглавието ме хвърли в паника. Това беше равносилно на самопризнание, защото всеки който ме знаеше като Джеф Гордън, щеше да ме познае без особени усилия.
На следващата вечер се проведе и банкета. Беше истинско мъчение за мен, но успях да издържа на напрежението и да не се изложа.
Матисън изрече куп хубави неща за Джак и мен. Той каза, че градът ни има доверие. Каза, че е следил успехите ни, каза, че е сигурен, че ще стигнем далеч, че ще направим един чудесен мост, и все в тоя дух.
Гледах Сарита, докато Матисън произнасяше тирадата си. В очите и беше напъплила влага и беше много горда. Усмихнахме се един на друг. Беше един от светлите мигове в моя живот.
В неделя беше срещата в телевизията.
Сарита не дойде в студиото. Каза ми, че предпочита да ме гледа на екрана у дома.
Всичко мина гладко. Идеята на Крийди да демонстрира моста на модел в мащаб беше действително блестяща. Така Джак и аз имахме възможността да обясним как смятаме да организираме работата, и това успокои данъкоплатците, убеждавайки ги че строеж от такъв мащаб изисква и съответните капиталовложения.
По време на интервюто Крийди зададе следния въпрос:
— Не е тайна, че възнаграждението на двама ви за построяването на моста възлиза на сто и двайсет хиляди долара. Какво възнамерявате да направите с парите?
Джак каза:
— След като дам лъвската част на данъчното, с остатъка мисля да си купя кола.
Крийди ме погледна.
— А вие, мистър Холидей, доколкото разбирам, сте запланирали нова къща.
— Точно така — казах аз.
— Вие ли ще я строите?
— Още не съм решил.
— След като има средства да построи мост, къщата едва ли ще му е проблем — вмъкна Джак и всички избухнаха в буен смях.
Веднага щом отдръпнаха камерата от нас Крийди отвори бутилка шампанско и всички пийнахме за успеха. Прииска ми се страшно да съм у дома при Сарита, но не беше учтиво да си тръгна толкова рано.
— Е, момчета, мисля че направихме първата копка на моста — каза Крийди. — Сега довършете останалото.
Стиснахме си ръцете с него.
Приближи ни един от техниците.
— Търсят ви по телефона, мистър Холидей.
— Обзалагам се, че е жена му. Обажда му се да му каже колко хубаво е изглеждал на телевизора — обади се Джак. — Ще те чакам долу.
Двамата с Крийди излязоха от студиото.
Поколебах се за момент, после усетих върху себе си любопитния поглед на техника, отидох до телефона и вдигнах слушалката.
Инстинктивно знаех вече кой се обажда. Оказах се прав.
— Здравей — каза Рима. — Наблюдавах изпълнението ти. Моите поздравления.
Усетих как челото ми се покри със студен пот.
Около мен сновяха много хора. Трябваше да внимавам какво говоря.
— Благодаря ти.
— Значи сега си богат.
— Сега не мога да говоря.
— Не искам такова нещо от теб. Ще те чакам във фоайето на хотел Калоуей в десет часа. Ще направиш добре, ако дойдеш.
Чух я да затваря и бавно пуснах слушалката.
Извадих носната кърпичка и изтрих потното си лице. Съзнавах, че съм блед като смъртник и треперя.
— Да не ви прилоша, мистър Холидей?
— Не. Всичко е наред.
— Може би е от горещината от лампите. Изглеждате много зле.
— Ще изляза на чист въздух и ще ми мине.
— Желаете ли да ви съпроводя?
— Не, благодаря… Ще ми мине. От топлината е.
Излязох от студиото и се запътих надолу по стълбите, където ме чакаха Джак и Крийди.
Глава втора
I
Не беше лесно да открия хотел Калоуей. Когато най-сетне се добрах до него, оказа се, че е от ония съмнителни и нечистоплътни заведения със стаи под наем за час, пръснати по цялото източно крайбрежие на реката, и които непрекъснато биваха затваряни от полицията, след което отново ги отваряха, вече с нови управители.
След като оставих Крийди в един ресторант, където трябваше да се срещне със жена си, и Джак в апартамента му, беше станало прекалено късно да се прибирам и после отново да пресичам целия град, за да се срещна с Рима в десет.
Така че се обадих на Сарита и z казах, че трябва да отида до офиса, тъй като Крийди иска някои данни, които му трябваха за статията, която пишеше. Успокоих я, че ще хапнем по някой сандвич с него и не съм сигурен по кое време ще се прибера.