Направихме го солово и в припев, и после й дадох знак да спре. Последната нота напусна гърдите й и се изкачи и по моя гръб и по тези на пияниците, та чак до косите им. Зависна за миг във въздуха, изпълвайки залата; миг след като Рима свърши и чашите на рафтовете се успокоиха и спряха да дрънчат.
Седях безмълвен и неподвижен, ръцете ми почиваха върху клавишите в очакване.
Получи се точно това, което бях очаквал. Случилото се надхвърляше възможностите им да го поемат. Никой не изръкопляска или акламира. Никой не погледна към нея. Ръсти вдигна една чаша и я затърка с виновно лице. Трима или четирима от редовните посетители се промушиха до вратата и се изгубиха в нощта. Разговорите се възобновиха, макар и с несигурни гласове. Беше прекалено хубаво, за да го възприемат.
Погледнах я и тя ми сбърчи носа си в отговор. Бях длъжен да прочета изражението на лицето и: то означаваше: „Е, и какво? Да не мислиш, че ми пука?“
— Всичко беше напразно. Хвърлихме бисерите на свинете — казах аз. — С глас като твоя можеш да стигнеш навсякъде. Можеш да натрупаш цяло състояние! Можеш да станеш сензация.
— Мислиш ли? — тя повдигна рамене. — Кажи ми: къде мога да намеря някоя евтина стая? Останала съм без пукната стотинка.
Аз й се изсмях.
— И се притесняваш за това! Не разбираш ли, че гласът ти е чисто злато?
— Всичко с времето си — каза тя. — Трябва да пестя.
— Ела при мен — казах аз. — Няма да намериш нищо по-евтино и по-ужасно. Лексън Авеню 25: първата пресечка вдясно веднага щом излезеш оттук.
Тя угаси цигарата си в пепелника и се изправи.
— Благодаря ти. Тръгвам, ще се оправя.
Тя излезе от бара с леко полюшващи се бедра, с високо изправена среброкоса глава.
Всички сладострастници в бара я проследиха с очи. Дори някакъв идиот сред тях подсвирна след нея.
Едва след като Сам ме сръга, разбрах, че е тръгнала без да плати колата.
Аз я платих.
Почувствувах, че това беше най-малкото, което можех да направя, след като бях слушал тоя божествен глас.
Глава втора
I
Върнах се в стаята си след полунощ. В момента в който отключих вратата на моята стая, се отвори срещуположната врата и отвътре се показа Рима.
— Здравей — каза тя. — Ето, нанесох се.
— Предупредих те, че не е кой знае какво, — казах, като отворих вратата и включих осветлението — но поне е евтино.
— Сериозно ли говореше всичко онова за гласа ми?
Влязох в стаята, като оставих вратата широко отворена и седнах на леглото.
— Абсолютно сериозно. Можеш да направиш големи пари с твоя глас.
— Наоколо има хиляди певци и певици, които умират от глад. — Тя пресече коридора и се облегна на рамката на вратата ми. — И през ум не ми е минавало да ставам като тях. Мисля, че е по-лесно да вадя някой друг долар като статистка в киното.
Откакто бях напуснал армията, нямаше нещо което да бях вършил с някаква охота, но сега ентусиазмът ми не знаеше граници пред перспективите на гласа й.
Вече бях разговарял с Ръсти за нея. Бях му предложил да пеем с нея в дует, но той не искаше и да чуе за това. Беше съгласен с мен, че има глас, но беше решен на никаква цена да не допусне жена да пее в заведението му. Опита се да ме убеди, че рано или късно ще се случи голяма беда. Имал си достатъчно неприятности и сега, за да си търси допълнителни бели.
— Познавам един човек, който може да ти свърши работа. — казах на Рима. — Ще говоря утре с него. Управител е на нощен клуб на 10 улица. Не е кой знае какво, но за начало става.
— Е, благодаря ти …
Гласът и прозвуча толкова вяло, че аз я изгледах остро.
— Не искаш ли да станеш професионална певица?
— Готова на съм на всичко само да изкарам някой долар.
— Добре, ще поговоря с него.
Изритах обувките си, като й дадох да разбере, че трябва да се върне в стаята си, но тя продължаваше да стои облегната и да ме наблюдава с големите си кобалтовосини очи.
— След малко захапвам възглавницата — казах. — Ще се видим утре по някое време. Ще говоря и с човека.
— Благодаря ти. — Не мърдаше от мястото си. — Много ти благодаря. — И след пауза добави: — Неприятно ми е да те питам, но можеш ли да ми помогнеш с пет долара? Ужасно съм закъсала.
Свалих си сакото и го захвърлих на един стол.
— И аз също. Последните шест месеца карам на мускули. Не си блъскай главицата с това. Ще свикнеш.
— Цял ден не съм сложила нищо в устата.
Започнах да развързвам вратовръзката си.
— Съжалявам, но и аз съм като теб. Лягай си. Заспиш ли, ще забравиш, че си гладна.
Тя внезапно изпъчи гърдите си към мен. Лицето й беше абсолютно безизразно, като произнесе: