— Съжалявам, сержант, но повече от това не мога да ви помогна.
Той кръстоса един върху друг дебелите са крака, като продължаваше бавно и методично да преживя.
— Строите мост, нали? — запита той неочаквано. — И в последния брой на Лайф имаше снимката ви?
— Да. Но какво общо има с всичко това?
— Може би Мандън е научил името ви от списанието? Беше ли споменат адреса ви?
— Не.
Той размърда туловището си на стола с намръщен израз.
— Много загадъчно, нали? Не обичам загадките. Правят доклада непрегледен. Та значи, нямате никаква представа защо Мандън е пазил адреса и името ви в колата?
— Абсолютно никаква.
Той подъвка още известно време, и после стана, повдигайки мощните си рамене.
— Трябва да има някакво обяснение, мистър Холидей. Помислете. Възможно е да си спомните нещо. Ако стане, обадете ми се. Тоя момък ни трябва, и ще го хванем. Възможно е да има някаква връзка между него и вас, която сте забравили.
— Невъзможно — уверих го аз, като се изправях. — Не го познавам и никога не съм го виждал.
— Е, добре. Благодаря ви, че ми отделихте време. — Той тръгна към вратата и спря на средата. — Голям мост строите.
— Да.
— Вярно ли е, че струва шест милиона?
— Да.
Той се втренчи в мен и очичките му отново задълбаха в моите.
— Хубави парички ще дръпнете, ако го завършите — каза той. — Е, довиждане, мистър Холидей.
Той кимна и тръгна.
Усетих студена пот върху лицето си като го наблюдавах как притваря тихо вратата след себе си.
Глава осма
I
Следващите два дни бяха изпълнени с колосална работа и напрежение. Непрекъснато очаквах Рима да ми позвъни или да ме арестува полицията от Лос Анджелис. Единственото ми утешение беше, че Сарита се поправяше изумително бързо.
И тогава в четвъртък сутринта, тъкмо когато Тед Уестън и аз се приготвяхме да да тръгваме за моста, влезе Клара и ми каза, че сержант Киъри отново бил тук.
Казах на Уестън да тръгва, щях да го настигна по-късно. След като излезе, казах на Клара да въведе Киъри.
Седях напрегнат на бюрото. Сърцето ми биеше лудо.
Киъри влезе в стаята.
Изчаках го да затвори вратата и му казах:
— Този път не мога да ви отделя много време, сержант. Всеки момент трябва да съм на моста. Какво има сега?
Но той не беше от хората, които позволяваха да ги подбутват. Просна туловището си в креслото и бутна шапката си на тила. После извади пакетче дъвка и започна да го развива.
— Става въпрос за този момък Мандън — каза той. — Научаваме, че е използвал и друго име: Ед Васари. Чували ли сте го някога, мистър Холидей?
Поклатих глава.
— Не. И това име не ми говори нищо.
— Все още се чудим за какво им е било да държат името и адреса ви в колата, мистър Холидей. Считаме, че даже и да не познавате Мандън, той трябва да ви е познавал някога. Открихме къде се е крил: в едно малко бунгало в Санта Барба. В бунгалото намерихме брой на Лайф с вашата снимка вътре. Снимката беше оградена с молив. Това плюс факта, че вашите име и адрес бяха намерени в колата му, подсказва, че той или ви е познавал, или се е интересувал от вас, и ние искаме да знаем защо. — Той прекъсна методичното си преживяне и втренчи поглед в мен. — Как мислите?
— Това ме озадачава точно толкова, колкото и вас. — казах аз.
— Сигурен ли сте, че никога не сте виждали този мъж? Ако искате да погледнете още веднъж снимката?
— Не е необходимо. Никога не съм го виждал.
Той се почеса по ухото и се намръщи.
— Точно както ви казах: загадка. А ние не обичаме загадките, мистър Холидей.
Не казах нищо.
— Чували ли сте някога за жена на име Рима Маршал?
Ето, стигнахме най-после на въпроса, казах си аз. Очаквах го, но въпреки това внезапен студ сгърчи вътрешностите ми.
Погледнах го право в очите и казах:
— Не. И нея не познавам. Коя е тя?
— Приятелка на Мандън — каза Киъри. — Живели са заедно в това бунгало.
Той продължи да дъвче с поглед вперен в тавана.
След като го изчаках достатъчно дълго, произнесох остро:
— Казах ви, че съм много зает, сержант. Имате ли още нещо?
Той свали погледа си към мен и очите му се забиха в моите.
— Тази жена е убита.
Сърцето ми подскочи в гърдите и запрепуска бясно. Съзнавах, че лицето ми промени цвета си.
— Убита? — успях да произнеса. — Кой е убит?
Твърдите му очи пробиха защитата ми на един участък.
— Рима Маршал. Показвахме снимката и навсякъде и вчера открихме жената която е чистила бунгалото им. Можете ли да си представите, такъв боклук като Мандън — и чистачка! Тя го разпозна. Разказа ни и за тази Рима Маршал, като ни даде адреса на бунгалото, където се е укривал Мандън. Отидохме там. Мандън беше духнал, но намерихме жената. — Той премести дъвката си от едно място на друго в устата си. — Не беше от най-хубавите трупове, които ми се е случвало да видя в последно време. Буквално беше накълцана с нож. Съдебният лекар ни каза, че имала тридесет и три рани; като десет от тях са щели да бъдат предостатъчни. На масата намерихме оня екземпляр на Лайф с оградената ви с молив снимка.