Един ден, месец след като си беше отишла, Ръсти ме извика и като ми даде пари, ме помоли да отида в Холивуд и да докарам някаква неонова реклама която бил поръчал. Каза ми, че мога да взема колата му и ми даде допълнително два долара за главоболието.
Нямах някаква особена работа и отидох. Взех неона и го пъхнах в багажника на разнебитения му Олдсмобил, след което реших да направя един кръг около филмовите студии, за да поразгледам.
Съзрях Рима на входа на студиото на Парамаунт да се разправя с пазача. Разпознах среброкосата й глава още щом я зърнах.
Носеше, черни плътно прилепнали дънки, червена риза и червени балетни чехли. Беше се запуснала и загрубяла.
Плъзнах колата в празното място между един Буик и един Кадилак и се запътих към нея.
В момента, в който я доближих, пазачът влезе в стаичката си и тръшна вратата. Рима се обърна и тръгна срещу мен, без да ме забелязва.
Усети присъствието ми едва когато между нас оставаха три или четири стъпки. Спря внезапно и се втренчи в мен. Очите й ме разпознаха и гореща алена вълна заля лицето й.
Огледа се панически наляво и надясно, но нямаше накъде да бяга, така че реши да играе арогантно.
— Здравей — казах аз. — Отдавна те търся.
— Здравей.
Придвижих се леко напред, така че да мога да я сграбча, ако реши да се стрелне нанякъде.
— Дължиш ми тридесет долара — казах аз с усмивка.
— Какво е това — шега ли? — Кобалтовосините й очи се мятаха във всички посоки, само не и върху мен. — Тридесет долара — за какво?
— Ония тридесет долара, които ми ги открадна тогава. — казах. — Виж какво, скъпа, хайде да уредим въпроса между нас, за да не ни се налага да ходим до полицията да го разясняваме.
— Не съм ти откраднала нищо. Дължа ти само половин долар и нищо повече.
Пръстите ми се сключиха около тънката й китка.
— Хайде да тръгваме — казах. — И без сцени. По-силен съм от теб. Идваш с мен до полицията и там ще кажат кой лъже и кой не.
Тя направи вяло усилие да се освободи, но пръстите ми така се впиха в китката й, че на нея й стана ясно безсмислието на такива опити и закрачи покорно с мен към Олдсмобила. Вкарах я вътре и седнах до нея.
След като включих двигателя, тя ме запита с явен интерес:
— Твоя ли е колата?
— Не, скъпа, заеха ми я. Още съм много вътре и съм твърдо решен да си върна парите. Как я караш от последната ни среща?
Тя сбърчи нос, намествайки се на седалката.
— Зле. Много съм вътре.
— Е, една малка почивка на топло няма да ти се отрази зле. Поне ще те хранят без пари.
— Ти няма да ме пратиш в затвора.
— Съвсем вярно, няма да те пратя, защото ще си получа обратно трийсетте долара.
— Съжалявам много. — Тя се обърна към мен и изпъчи гърдите си, като положи длан върху ръката ми. — Просто нямах друг изход. Ще ти ги върна, кълна ти се.
— Не е необходимо да се кълнеш. Само ми ги върни.
— Нямам ги сега. Похарчих ги.
— Дай ми портмонето си.
Другата й ръка сграбчи протритата дамска чантичка.
— Не!
Завъртях колата до бордюра и спрях.
— Чу какво казах! Дай ми портмонето или ще те откарам до най-близкия полицейски участък.
Тя ме изгледа злобно, кобалтовосините й очи преливаха от омраза.
— Пусни ме! Нямам никакви пари! Похарчих всичко!
— Виж, скъпа, пет пари не давам за приказките ти. Дай ми портмонето си или ще те оставя на полицаите да се разправят с теб.
— Един ден ще съжаляваш за това — каза тя. — Истина ти казвам. Аз не забравям лесно.
— Пет пари не давам как забравяш — казах. — Дай ми портмонето си.
Тя хвърли парцаливата си чанта в скута ми.
Отворих я. Съдържаше пет долара и осем цента, пакет цигари, ключ за стая и мръсна носна кърпа.
Взех парите, пъхнах ги в джоба си и след като затворих чантата й я върнах по същия начин.
Тя я стисна с две ръце и произнесе тихо:
— Няма да го забравя никога.
— Чудесно — казах. — Това ще те научи повече да не ме крадеш. Къде живееш?
Лицето й се беше превърнало в неподвижна маска и тя ми обясни с враждебен глас къде се намира квартирата й. Оказа се съвсем наблизо.
— Отиваме право там.
Следвайки навъсените й указания, стигнахме до хотела, който се оказа още по-износен и олющен от моя. Излязохме от колата.
— От днес нататък вече ще живеем заедно, скъпа — казах й аз. — Ще работиш с гласа си и ще ми върнеш откраднатото. От сега нататък съм твоят агент и ще ми даваш десет процента от заработката си. Ще го оформим като договор, но първо ще си събереш багажа и се измъкваме от тая дупка.