И тя като Мартин Лутър Кинг-син11 мечтаеше да живее в страна, където хората не биват преценявани според цвета на кожата си, а според характера си. И колкото по-скоро реализираше тази мечта, толкова по-скоро щеше да се захване с тази на Кейти Пери да изживее наяве тийнейджърската мечта.
Трета глава
Пробив
Външната врата на семейство Карвър се отвори с оглушителна трескавост. Мелъди надигна пулсиращата си глава от кухненската маса и се приготви да чуе затръшването, което така и не последва.
— Ехо? — извика Кандис, по-голямата й сестра, и изплю по Мелъди черупката на един шамфъстък.
Никой не отговори.
Момичетата си размениха уплашени погледи, сякаш се питаха: „Идват да ни арестуват ли? Ще ни отведат на разпит заради участието ни в «Чудовището на нашата улица»? Или ще ни отвлекат и ще ни измъчват, докато не издадем къде се укриват РАД?“.
Уви, не знаеха отговора.
— Ей, имаме заредени снайперисти, да знаеш! — додаде Кандис.
Мелъди завъртя очи и прошепна:
— Снайперистът е човек със снайпер, не оръжие.
Кандис сви рамене по своя обичаен начин, като че ли казваше: „Заслужавам похвала дори само за това, че знам термина, защото никой не очаква това от блондинка с моите съвършени форми, а аз го знам“.
— Къде е тя? — извика неканеният гост.
— Здравей, мамо — измърмори Кандис и счупи още един шамфъстък.
За трилионен път тази вечер, както й се струваше, Мелъди натисна копчето за повторно набиране на телефона си. И за пореден път обаждането й бе прехвърлено на гласовата поща. Тя затвори.
— Казвам ти, нещо не е наред с Джаксън.
На вратата на простоватата кухня се появи Глори. Дребничката й фигура бе облечена в непретенциозен черен шлифер, на чийто фон кестенявите й къдрици изпъкваха ярко.
— Къде е баща ви? Отдавна трябваше да се е прибрал.
Мелъди сви рамене.
— Не знам.
— Е, добре, не мога да чакам повече. Разказвай — рече Глори настойчиво, докато търкаше ръцете си неспокойно.
Стомахът на Мелъди се сви. Не изпитваше никакво желание да разказва преживения кошмар, особено на майка си.
— Хайде, не тичах от клуба по четене до тук, за да ме гледаш така. Разказвай!
— Няма ли да затвориш входната врата? — попита Мелъди, без да може да я погледне в очите.
— Какво? Вратата ли? — Глори развърза колана на шлифера и седна при тях на овалната стъклена маса, която сякаш се присмиваше на непринудената къща със своя бевърлихилски блясък. — Това ли е всичко?
— Да. — Мелъди стана и отвори облицования в дърво хладилник. Студеният въздух бе успокоителен.
— Защо си толкова начумерена? — попита я Глори.
Мелъди погледна с досада обезмасленото биомляко.
— Мамо, мисля, че се казва на-чум-берена — произнесе внимателно думата Кандис. — И съм съгласна. Тотално е обсебена от Джаксън. Сестрата има нужда да излезе на среща.
— Всъщност — засмя се Глори — се казва „начумерена“. — Тя впери зелените си очи в Мелъди. — Но все още не разбирам защо си „начумберена“.
— Причините са много. — Мелъди затръшна вратата на хладилника и с твърди стъпки отиде да затвори външната врата. Искаше да изкрещи с все сила: „Защо ли? Може би защото приятелите ми са обект на масиран лов на чудовища. Или защото вече три часа поред приятелят ми не вдига телефона си. Или не, чакай! Знам защо съм толкова «начумберена». Защото икономът на Клео, Ману, ми даде основания да мисля, че ти не си ми майка!“. Само че сега произходът й не бе на дневен ред. На дневен ред бяха Джаксън и местонахождението му. Затова Мелъди се върна в кухнята, без да отрони и дума.
— Просто си мислех, че ще празнувате, това е. — Глори сви рамене със съжаление.
— Да празнуваме? — объркана попита Мелъди.
— Сестра ти ми прати съобщение с добрите новини от снимките за Teen Vogue.
— Добрите новини?
— Когато чух, че гласът ти се е върнал, скочих до тавана!
Кандис счупи поредния шамфъстък.
— Чакай. — Мелъди се подпря на плота и пъхна ръце в джобовете на суичъра си. — Говориш за пеенето ми, така ли?
11
Американски общественик, един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права — Б.пр.