Госпожа Джей се съгласи с кимане. Мелъди усети Джаксън да се усмихва до нея.
— Ако заминете, посланието, което предавате, е следното: стане ли напечена обстановката, печените си тръгват, и…
Сервитьорката остави сметката на масата, но погледът на госпожа Джей не се отместваше от Мелъди.
— Ами сигурността на сина ми?
— Мамо, мога да…
Мелъди го стисна за крака да замълчи.
— Дръжте Джаксън дегизиран така. Преместете го в ново училище. Крийте се с гордо вдигната глава. Нали това е мотото ви? Но трябва да останете в „Мърстон Хай“ и да защитавате онези РАД, които остават. — Мелъди се наведе през масата и прошепна в ухото й: — И покажете на Джаксън, че майка му не се страхува да се бори.
Госпожа Джей свали очилата си ала Уди Алън и потърка очи.
Джаксън и Мелъди стиснаха ръце под масата и с всяка секунда ги стискаха все по-силно.
Госпожа Джей сложи очилата и се обърна към сина си.
— Ще трябва да започнеш да се криеш.
— Добре.
— Което означава, че никой, повтарям никой… — Тя млъкна, за да погледне Мелъди. — Никой не бива да узнава къде си.
— Добре — едновременно казаха те. Поне щяха да бъдат в една времева зона.
Госпожа Джей тръшна на масата черна кредитна карта American Express, издадена на името на някоя си Ребека Роуз, обели защитното покритие на един нов iPhone и започна да пише съобщение.
Джаксън отдръпна ръката си.
— Какво правиш?
— Пиша на екипажа на самолета за вегетарианското ми меню.
Сърцето на Мелъди потъна.
— Но аз мислех…
Госпожа Джей сложи телефона на хартиената подложка и ги погледна в очите.
— Какво мислеше? Че ще оставя отличната лазаня с тофу да иде на вятъра?
— А? — попита Мелъди.
— Казах им да я опаковат за вкъщи. Трябва да свърнем до пистата, за да я взема. — Тя бутна салатата настрана. — Умирам от глад. А нощта ще е дълга.
Мелъди и Джаксън се прегърнаха победоносно. Госпожа Джей подписа чека. „Да наваксат с Джаксън изгубеното време“ бе под номер едно в списъка със задачи на Мелъди. Но тя удържа на думата си, пожела и на двамата късмет и се втурна към Кандис.
Нищо не се бе променило на паркинга и все пак всичко изглеждаше съвсем различно. Полуосветеният надпис изведнъж й се стори очарователен. Колата с тиксото на прозореца вече не изглеждаше така жалка, а приличаше повече на стар воин. Кандис не осмиваше параноята й със своя костюм за наблюдение на птици, а изразяваше подкрепата си. И всичко това, защото Джаксън оставаше. И въпреки обещанието им пред госпожа Джей той щеше да намери начин да поддържат връзка.
Той винаги намираше начин.
Четвърта глава
„Убежището“
Опасенията й се потвърдиха — топката косми и парченцата сапун продължаваха да задръстват канала в банята. Горещата вода не успя да ги стопи, както Клаудин се бе надявала. И сега, затънала до глезен в нечистата пяна след момчетата, тя трябваше да бръкне в хладната помия и да отпуши канала — нещо, което отказваше да направи без предпазен костюм. Обстоятелствата още повече засилваха носталгията й по дома им и личната й баня.
Две нощи в странноприемница „Убежището“, семейния хотел и ресторант, чиято строга политика да не предлага телевизия и интернет насърчаваше гостите да „изключат“ напълно, бе ново постижение. Досега семейство Улф бяха прекарвали нощта тук единствено по време на трансформацията по пълнолуние. Тогава заканваха табела с надпис „Няма свободни места“, заключваха вратата, пускаха щорите и пируваха. Най-дългият им престой беше двайсет и четири часа. Щом възвърнеше обичайния си външен вид, глутницата се прибираше на Радклиф Уей и странноприемницата отваряше врати за посетители. Дори кратковременното затваряне обаче изправяше семейството пред финансови затруднения, тъй като кухнята на ресторанта се славеше с пържолите си и беше сред десетте най-добри в Салем през последните десет години.
Но този път Клаудин бе изправена пред затруднението да запази здравия си разум. Ако трябваше още ден дори да дели една баня с братята си, щеше…
— Ааааа! — На главата и се изсипа един галон ледена вода.